Като българи знаем, че българската народна шевица е не просто орнамент, а послание, избродирано в нишка. Векове наред тя е изпълнявала ролята на летопис натоварен със значение – защита, благословия, идентичност, връзка със земята и космоса. Историята на българските шевици идва още преди християнството, тогава хората вярвали, че различни форми в света -космос, природа, животни могат да донесат въздействие върху човека, чрез силата на своя характер и облик. Така чрез изобразяване на определени орнаменти хората вярвали, могат да въздействат на съдбата си, така че шевицата се явява като амулет, молитва и/или заклинание. Нашитата с шевица дреха носела определени добри пожелания – за плодородие, дълголетие, здраве и защита от злите сили. Самите шевици били разполагани в краищата на дрехата, за да не се допускат злите духове да влизат при носещия. Затова най-често шевици се нашиват по ръбовете на ръкавите на ризите, по деколтетата и полите и т.н.
Използваните символи в самите шевици се различат по това от кой регион произхождат- Родопите, Добруджа, Тракия и т.н. Всеки регион има свои характерни черти и в същото време има повтарящи се елементи, които се изобразяват различно. Българските шевици имат дълбока връзка с женската сила и земята. Младите момичета бродирали ризи, калъфки, покривки и др. , които носели със себе си в своя нов дом, когато създавали свое семейство. Вярвало се, че така жената „пренасяла“ символично заклинанията за здраве, плодородие и защита в бъдещото си семейство.
„Бод след бод…
Млада съм —
в бяло и алено,
в синьо запалено
редя чеиза.
Бод след бод…
Слънце пръстите пият.
Първата обич
със слънце се шие.“
из „Шевица“ на Цонка Илиева
В част 2 очаквайте да Ви разкажем повече за цветовете и символите в българската шевица.
За тази статия почерпихме от опита на Емилия Иванова, уебсайта chakardakova.com и книгата на Стефка Михайлова „Везмото на българката „
