Някои крале имали истински проблем със спорта. През 1314 г. английският крал Едуард II издал указ, с който забранил футбола. Онзи „футбол“ не приличал много на днешната игра. Често един срещу друг заставали два града. Стотици футболисти тичали шумно по пътища и поля. Макар играта да се радвала на голяма популярност, кралят отменил състезанията и заплашил тогавашните „футболисти“ със затвор при строг тъмничен режим. Примерът му бил последван и от други английски крале. Едуард II , Ричард II и Хенри IV също издали укази. През 1457 г. крал Джеймс II забранил и футбола, и голфа. През 1491 г. шотландският крал Джеймс IV издал следния декрет: „Постановявам и заповядвам никъде в кралството да не се играе футбол, голф или други безполезни спортове.“ Какво във футбола, голфа и „другите безполезни спортове“ тревожело тогавашния монарх? Кралят ги смятал за „безполезни“, защото отвличали хората от стрелбата с лък, която била много важна за отбраната на страната. Без опитни стрелци не можело да има силна армия във времена на опасност. 
Не всички крале гледали с лошо око на спорта. Кралица Мария Шотландска (известна като Кървавата Мери) била запалена почитателка на голфа. Тя платила висока цена за това през 1653 г., когато била остро критикувана за увлечението си скоро след убийството на съпруга й (в което мoже би е имала пръст).
