Петър Киров Караангов е български поет, главен секретар на Съюза на българските писатели между 1989 и 1991 г. Роден е на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански.
Носител е на Националната Вазова награда (1999), Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли) (2010),на Годишната награда на СБП за поезия (2011)През 2011 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Почетен гражданин е на родния си град Сандански.
Стих от Петър Киров Караангов:
Апория. Прах от песен
И след жълъда, и след листа отронен
ще живее и диша могъщо дъбът.
Ще вчесва небето с голите свои клони
и ще го носи в пейзажите си светът.
Очите ми тръпно се взират нагоре
към ятата, които над дървото кръжат.
А дъбът, насърчаван от своя корен
работливо довършва годишния свой кръг.
Дърво е животът ни – с минало и със земна опора,
с гласове на деца и на звънки стада…
Пътища толкова, колкото хора.
И над всеки – неговата звезда.
Моята слиза към заник и скоро
няма вятър да има във мойте крила.
Животът ми пада смирен и покорен
на вселенските правила.
Така ще е, както със всички било е,
свикнал съм с буквата на този закон.
Само че кой ще полива мойто алое
и ще вдига яката на моя балтон?
Мойто проклятие кой ще остави
над тази епоха на низост и грях?
И кой ще целуне ръката корава
на човека, останал прав?
Кой над града, от който излязох
ще посипе прах от песен и стих?
Цвете кой ще постави в простата ваза
на дома, в който лекомислено се родих?
