Любомир Бобевски е роден на 9 ноември 1878 година в град Тетевен. При едни политически режими той е възхваляван „до небесата“, а при други творбите му са вписани и в списъците на „вредната литература“ и т.н. Негово е либрето на първата българска опера „Гергана“, че той е автор на текста на рапсодията „Вардар“ на Панчо Владигеров, превърнала се в един от шедьоврите на българската музикална класика, получила широко международно признание.
Той е последното, десето дете в семейството на търговеца Хаджи Никола Бобевски и на Неда Хаджиатанасова. Баща му взема дейно участие в националноосвободителните борби през Възраждането. Наскоро след Освобождението се премества да живее в София, където е един от първите столични общински съветници, изявен общественик.
Любознателен и ученолюбив юноша, още от ученическата скамейка Любомир Бобевски проявява усет и влечение към обществения и културния живот. Играе в театрални трупи и участва в издаването на ученически вестници. Увлича се по социалистическите идеи, посещава клуба на софийските социалисти. Арестуван и бит в полицията за разлепване на първомайски плакати. След завършване на средното си образование става студент по славянска филология в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Кл. Охридски“). Дипломира се през 1902 г. Още по време на следването си активно сътрудничи на столичния периодичен печат. Включва се и в националноосвободителните движения в Македония и Одринско. В навечерието на Илинденско- Преображенското въстание (1903) улеснява придвижването на въстаниците към границата. Присъства на митинг в подкрепа на въстаниците, заради което отново е арестуван от полицията. Организира превеждането през границата на ранени въстаници. През 1908 г. е изпратен за кореспондент на софийските вестници „Дневник“ и „Камбана“ в Македония.
До двете балкански войни (1912-1913 г.) разгръща широка журналистическа дейност. Сътрудничи на голям брой вестници и списания, издавани в София, твори поезия за деца. В годините на войните (1912-1918) по негови стихотворения са написани многобройни военни песни и маршове. Върху негови стихове няколко композитори творят едновременно маршова музика. Върху 65 негови стихотворения са създадени 95 марша. Сред тях обаче с най-голяма известност са маршовете „Съюзници-разбойници“ и „О, Добруджански край“.
Поради недъг на едната си ръка Любомир Бобевски е освободен да се сражава на бойното поле по време на Първата световна война, но е назначен за военен цензор. Силно е било желанието му да бъде на бойната линия, затова посещава районите на различните фронтове. Пътува и из Добруджа. В резултат на това посещение през 1918 г. излиза и стихосбирката му „Песни за Добруджа“. В нея има стихове за отвлечените от румънските войски българи в Молдова. След трагичния завършек на Първата световна война за България той е подведен под съдебна отговорност като един от интелектуалните подбудители за участие на България във войната, донесла втората за страната национална катастрофа. След излизането му от затвора е назначен за главен редактор на в-к „Народна армия“, орган на Националнолибералната партия. Редактира и някои от детските списания, излизащи по това време в София. Посреща с мъка и болка решенията на Ньойския договор от 1919 г., с който са откъснати различни области от територията на България и предадени на съседните ни държави.
Любомир Бобевски става сътрудник на редица печатни издания на добруджанската емиграция в България – вестниците „Добруджа“, „Добруджанско знаме“, „Свободна Добруджа“ и списанията „Стефан Караджа“ и „Родна Добруджа“. Избиран е за почетен член на ръководствата на добруджанските емигрантски организации в България. Поддържа добри взаимоотношения с редица видни писатели, журналисти, учени, композитори, художници, политици и общественици, сред които са Ив. Вазов, Чудомир, К. Христов, Т. Траянов, Александър Теодоров – Балан, д-р Кр. Кръстев, Мих. Арнаудов, С. Огнянов, Кр. Сарафов и др. На 9 юли 1944 г. в гр. Оряхово тържествено е чествана 45-годишната му писателска и обществена дейност. През 1946 г. претърпява поредна операция на очите и загубва почти зрението си. Умира в София на 18 декември 1960 г. на 82-годишна възраст.
Изпод перото на Любомир Бобевски излизат общо 19 книги с поезия, проза, пътеписи, стихове за деца, три романа. Първата му книга с разкази е отпечатана през 1900 г. През 1918 г. излиза стихосбирката му „Песни за Добруджа“. Помества свои стихове за няколко събития в живота на българите от Южна Добруджа по време на румънската окупация на областта, за отвлечените като заложници българи в Молдова (1916 г.), за избитите от румънците българи в селата Старо село и Белица, Силистренско, съответно през 1926 и 1939 г.
Докато за своето поетично творчество още приживе Любомир Бобевски получава негативна оценка, то и тогава високо са оценени текстовете на маршовете „Съюзници- разбойници“ и „О, Добруджански край“. Д-р Николай Русев, наш земляк, родом от гр. Дулово, израснал в Силистра, автор на двутомния сборник „По следите на една безсмъртна песен“ (Париж, 1988), се пита, защо само от поета Бобевски е търсена отговорност, че с песните си бил подбудил участието на България във войната, а от десетки композитори, писали музика върху негови поетични творби, не е поискана никаква отговорност? Още през 1914 г. композиторът Александър Кръстев написва музиката на марша „О, Добруджански край“. По негова молба поетът сътворява текста върху вече готовата музика. Първото публично изпълнение на марша е във Варна. Под диригентската палка на Александър Кръстев Варненският катедрален хор в съпровод на Флотския духов оркестър изпълнява на благотворителен концерт в края на април 1915 г. марша. На добруджанска земя маршът за първи път се изпълнява на 4 септември 1917 в гр. Добрич. Под диригентството на Ал. Кръстев на празничен концерт в добруджанския град маршът изпълняват хористи от катедралния хор и флотската духова музика във Варна.
Своето мнение за въздействието на марша „0, Добруджански край“ изказват поети, музиканти, учени, общественици. Особено висока оценка той получава през есента на 1940 г., когато е и мирното връщане на Южна Добруджа на България. Поетът Кирил Христов смята, че копнежът на българина по Добруджа е възпят в пророческите стихове на Бобевски. За него няма българин, който да не се е възхищавал от съдържанието и мелодията на „0, Добруджански край“, единствената досега българска песен, изпята даже и в свещената сграда на Народното ни събрание от министри и народни представители.
Източник: Новините Тервел
