Архангеловден е важен празник в българската традиция, честван на 8 ноември в чест на свети архангел Михаил, смятан за водач на небесните сили и защитник на праведните. Празникът е известен още като Рангеловден и е натоварен с множество обичаи и вярвания, които в миналото са имали значимо място в живота на българите.
Основни традиции и обичаи
- Почитане на душите на мъртвите: Архангеловден е свързан с почитане на мъртвите. В съботата преди празника се провежда Архангелова (Голяма) задушница, по време на която се посещават гробищата, запалват се свещи и се раздават храни за „Бог да прости“.
- Курбан за здраве: В много български региони се приготвя курбан – обикновено овца или агне – който се освещава от свещеник и се раздава на присъстващите. Това се прави с вярата, че ще донесе здраве и защита на семейството.
- Специални обредни хлябове: Жени приготвят обредни хлябове, често украсени със символи и изображения, свързани с празника. Хлябовете се освещават и се разчупват от най-възрастния член на семейството.
- Традиционни празнични трапези: На този ден трапезите са богати и включват риба, боб и печива, като символ на изобилие и уважение към светеца.
Значението на празника
Архангеловден се счита за един от най-важните есенни празници, тъй като почита силите на небесната йерархия. Архангел Михаил е възприеман като пазител на справедливостта и този, който приема душите на починалите. Затова празникът е важен не само за живите, но и за спомена за предците.
Регионални различия
В различни части на България обичаите на Архангеловден варират, но общият дух на почит към светеца и спомен за починалите се запазва. В някои региони се организират и народни веселия и хорá, съпроводени с музика и танци.
