Никополската крепост е една от важните български крепости, разположена на брега на река Дунав в град Никопол, в северна България. Тя е построена по време на Второто българско царство (1185–1396 г.) и играе ключова роля в защитата на северната граница на страната. Първоначалното изграждане на крепостта се свързва с цар Иван Шишман, който укрепва мястото като последна защита срещу настъпващите османски армии. Разположена на стратегическа позиция, Никополската крепост осигурява наблюдение на преминаващите по Дунав вражески кораби и войски.
През 1396 г. се състои битката при Никопол, която е последният опит на кръстоносците да отблъснат османците от Балканите. В тази битка армията на султан Баязид I разгромява християнските войски, водени от унгарския крал Сигизмунд. Загубата на тази битка води до падането на крепостта и края на Второто българско царство, с което започва османската власт в региона.
Крепостта в Никопол се състои от вътрешен и външен пръстен, като укрепленията й включват масивни стени и кули, изградени от камък. Днес части от крепостта са запазени и представляват културна и историческа забележителност, привличаща посетители и туристи, интересуващи се от българската средновековна история и архитектура.
Никополската крепост остава символ на съпротивата и независимостта на българите срещу османското нашествие и е важна част от историческото наследство на България.
