Стоян Заимов – творецът на паметниците на признателността/част 1/

kuker-bg.com

Известният възрожденец и революционер Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 г. в гр. Чирпан. Неговият баща Стоян Нинчов Заимов е потомък на прочутия някога род “Заими” /т.е давали пари в заем на съселяните си/ от с. Карапча /днешното с. Стоян Заимово/.
Закърмен още с майчиното мляко в омраза срещу поробителите и българските чорбаджии, опиянен от огненото слово на Апостола на свободата Васил Левски, с когото се познават още от 1869 г., Стоян Заимов с младежки ентусиазъм се включва в борбата и става куриер на комитетската поща между Чирпан и Стара Загора.
След успешното завършване на едногодишен педагогически курс в Пловдив е назначен за главен учител в гр. Хасково, където е избран за член на Хасковския революционен комитет. През есента на 1873 г., заради революционна дейност и във връзка с опита за убийство на хасковския гръкоман Хаджи Ставри Примо, 25 души между които и Стоян Заимов, са осъдени на вечно заточение в Диарбекирската крепост. Тук той прекарва няколко месеца и на 25 ноември 1874 г. избягва с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски. От Цариград с руски параход стига до Гюргево, а по-късно в Букурещ. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Заимов се включва активно в борбата за освобождението на България. Той е един от учредителите на Гюргевския революционен комитет през есента на 1875 г., а по време на Априлското въстание е апостол на III Врачански революционен окръг.
Заради революционна дейност Извънредния турски съд в Русе, под председателството на Хакъ паша, осъжда Заимов на смърт.
В резултат на възмущението на световната общественост от варварското потушаване на Априлското въстание и с ултанските промени – абдикацията на Абдул Азис, пристига височайша телеграма за помилване осъдените на смърт въстаници. Според заповедта за отмяна на смъртната присъда, Стоян Заимов е осъден да работи вечно в цариградските корабостроителници, турците го държат цели 8 месеца в Цариградския централен затвор, може би от страх да не избяга втори път, и през април 1877 г. го изпращат в най-зловещата крепост-затвор Сен Жан д,Акр в Палестина.

Окован във вериги, той прекарва тежки дни във вонящите и влажни подземия. Вярата в утрешния ден, съзнанието, че жертвите и страданията не са напразни, възвръщат силите му в борбата с отчаянието.

Героизма на руските войни заставя вековните поробители да сключат Сан-Стефанския мирен договор, по силата на който през пролетта на 1878 г. Стоян Заимов е освободен. С получените от майка си 200 турски лири той тръгва за Русия, за да постъпи, след кратък престой в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, в Московския институт. В периода 1879-81 г. Стоян Заимов завършва образованието си с отличен успех. В Москва той свързва живота си с Клавдия Поликарповна Корсак.

Обогатил знанията си в Русия и прегърнал с любов просветното дело, Заимов се завръща в България и в продължение на около 20 години се занимава с педагогическа дейност.

/край на първа част/

kuker-bg.com
logiscool-pleven

ОСТАВИ КОМЕНТАР