26 септември – 145 години от рождението на Петко Ю. Тодоров (1879 – 1916) – писател, драматург
Петко Ю. Тодоров, заедно с другите писатели около списание „Мисълˮ(Пенчо Славейко, доктор К. Кръстев и Яворов) израства като творец и идеолог през 90 – те години на 19 и началото на 20 век.
Издава сбирка стихове „Стихове на скучната лираˮ още докато е юноша през 1895 година.
Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията, разглежда социални проблеми. Публикува разкази в списания и вестници: „Ново времеˮ, „Работнически вестникˮ и други. Тези разкази са „социалниˮ в духа на социализма от 90 – те години.
В първото десетилетие на 20 век Петко Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот – независима личност със завидна култура. Той е част от кръга „Мисълˮ. Списание „Мисълˮ, поставя началото на решителното обновление в българската литература и доближаване до идеите на модернизма.
Драмите и идилиите, които авторът пише след 1900 година поставят нов етап в идейно – творческото му развитие: „Зидариˮ, „Самодиваˮ и първите идилии „Мечкарˮ, „Несретникˮ, „Край запустялата воденицаˮ
В най – добрите си идилии и разкази писателят изобразява характерни моменти от народния бит, живота на патриархалното българско село, рисува ярки, раздвижени картини от родната природа. Неговите драми са важен момент от развитието на българската драматургия. Това са драмите „Първитеˮ, „Змейова сватбаˮ, в които се използват сюжети от народния живот.
Петко Ю. Тодоров работи няколко години като библиотекар в Народната библиотека.
