На този ден през 1994 г. на 67 годишна възраст обществото се разделя с един голям талант- българският писател Иван Радоев. Неговото творчество се утвърждава във времето със своята прозорливост и различен начин на мислене.
Роденият в Пордим Иван Радоев е открит за българската поезия от Борис Делчев още с първата си стихосбирка през 50-те години, написана по време на участието му в бригадирското движение за построяването на Хаинбоаз, и публикувана във в-к „Литературен фронт“. Той е и един от създателите на лиричната драма у нас, оставил във вечното театрално хранилище пиесите „Светът е малък“, „Голямото завръщане“, „Червено и кафяво“, „Садал и Орфей“, „Човекоядката“, „Биволът“, „Чудо“, „Сън“, „Кълбовидна мълния“ и др.
Остава в паметта ни като един от най-добрите драматурзи на България.
