Възстановеното Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (ВВВУ) може да се превърне в привлекателен авиационен център и марка на България по света. Това казва в интервю за Малин Решовски от БТА чл. кор.проф. Петър Гецов от Института за космически изследвания и технологии на БАН, председател на Българската астронавтична федерация.
Трябва да се работи много мащабно и модерно, ефикасно и настойчиво – типично, както е при мениджмънта в промишлеността, в образованието – така трябва да бъде и в това училище, смята експертът. Според него създаването на един модерен мениджмънт, усъвършенстването на инфраструктурата, разчитането и привличането на чуждестранни инвестиции е пътят за развитие на този български авиоцентър.
България има големи традиции в подготовката на кадри в авиацията, каза професорът. Мисля, че сега все пак успяваме да задържим марката, но възстановяването на ВВВУ ще даде нов тласък за това, подчерта той.
Гецов е категоричен, че трябва да се отдаде заслуженото на консенсуса, създаден в държавата за възстановяването на училището в Долна Митрополия. Този въпрос като че ли бе един от малкото в държавата, по който се достигна до консенсус и позволи да се възстанови висшето учебно авиоучилище от 1 януари 2020 година с решението на Народното събрание, изтъкна чл.-кор. проф. Петър Гецов.
Какво е Вашето мнение, ще има ли нужда от кадри, желаещи да се учат за летци?
Сега има голям дефицит на авиационни кадри. Възстановеното Висше военновъздушно училище може да се превърне, според мен, в един център за кадри, не само за България, а и за целия регион, включвайки Балканските държави, а защо не и други страни. Тук може да се създадат условия и на тази база могат да се обучават качествени авиационни кадри. Академичното образование в тази област е много необходимо, а България има опит.
Кое според вас е особено важно да знаят бъдещите ръководители на училището, неговият екип?
Ключов въпрос ще бъде специалистите, които завършват тук, да получават и граждански сертификат, с който да могат да отидат навсякъде по света – в Европа и в други страни. Да летят спокойно, имайки този документ. Той да ги прави равнопоставени и конкурентни в цялата авиационна общност. Това не е нов въпрос, но досега не беше решен въпроса с така нареченото бреветиране, обучените тук специалисти да имат и граждански специалности. И затова, завършвайки своята военна кариера сега – някои по-рано, други по-късно, бяха принудени да влагат нови средства и да търсят ново обучение, сравнително сбито, по-кратко, но това не е съвременно решение на проблема им. Ние от Българска астронавтична федерация смятаме, че ключов момент при възстановяването на висшето училище е и бреветирането на специалисти – това ще превърне Висшето военновъздушно училище в един много, много привлекателен център.
Това ли е един от ключовете за развитие на новото учебно заведение?
Авиационна област е силно привлекателна сама по себе си. Тя е иновативна, свързана с нови технологии, със знания, добре е заплатена, което също е стимул. Ние виждаме много добра перспектива за училището. Подобно на предишните периоди трябва да се говори за един отворен тип на училището – т.е. да подготвя не само военни специалисти. Като отчитаме броя и парка на военната авиация, не са кой знае колко много хората, които са нужни. Но с отварянето на училището за граждански кадри то ще може да стане много привлекателно и по-голямата част от пилотите да бъдат емблематичната марка на България и по света.
Какво е необходимо още, за да се случи всичко това?
Необходимо е да се създадат условия – базата. Да се направят добри програми – не бива да ги измисляме – има ги. Да се направи добър подбор на кадрите. Летецът трябва да е здрав и силно да желае тази професия. Ако обича нещо човек, той няма начин да не го постигне. Тренировъчните средства, кабинетите ще се получат, ако цялата общност го иска. Нашият шанс е да поемем и чужденци за обучение. При никакъв случай не бива да не отчитаме конкуренцията и конкурентната среда. Хората, които ще движат това училище, трябва да свикнат с това и да работят силно. Трябва да разчитаме не само на гражданския сектор, но и на привличането на чужденци. Като преподавател навремето си спомням, че съм обучавал и чужденци. Това ще внесе друг статут на учебното заведение. Като е привлекателно за българи и чужденци, за военни и за граждански специалисти, значи хората, които се грижат за това училище, са си свършили работа.
Според авиационни специалисти летище Долна Митрополия край Плевен трябва също да се отвори, за да се печели и от него. Има инвеститори, които искат да го ползват за карго полети?
Аз си спомням, че сме летели преди години Плевен – София. Създаването на един модерен мениджмънт, усъвършенстването на инфраструктурата, разчитането и привличането на чуждестранни инвестиции е пътят за развитие на този български авиоцентър. Да не се разчита само на средствата от Министерството на отбраната или на някакви други подаяния. Във възстановеното Висше военновъздушно училище трябва да се работи много мащабно и модерно, ефикасно и настойчиво – типично, както е при мениджмънта в промишлеността, в образованието – така трябва да бъде и в това училище.
