От юли до октомври всяка година в различни населени места у нас, на територията на запазени средновековни крепости и кули се разиграват Средновековните панаири или Средновековни фестивали. Основната цел на организаторите на всички фестивали и панаири в страната е да покажем какъв е бил животът на старите българи по онова време, какви занаяти са упражнявали, каква е била храната им, коментира Ангел Василев, историк, един от групата „Свети Лазар“ в България. Средновековието изгражда Европа, то създава държавите, които са се запазили и до днес. Това е периодът между античността и ренесанса, но той не е междинен период, защото продължава 1100 години (11 века) и е много съществен, защото изковава границите на съвременните държави, припомня историкът. Средновековни панаири и фестивали се организират целогодишно в цялата страна и програмата им е такава, че да не се застъпват и да могат всички клубове за възстановки и физически лица да вземат участие. Средновековните панаири са живата история, моментът, когато историческите и археологическите музеи „излизат“ при хората и създават музеи на открито, представят занаяти, костюми, боеве и начини на водене на битки и дуели. Всички посетители могат да се потопят в пресъздадената съвсем автентично атмосфера на отдавна отминалите средни векове. В началото на юли е Средновековният фестивал в София, който се провежда в двора на Боянската църква, малко след като е приключил Средновековният панаир в Асеновград. През юни в Червен се „изгражда“ „Средновековният град“, а в края на юли Велико Търново е домакин на събора „Ежедневието на средновековен Търновград“. Почти по същото време в Самоков се провеждат Чакъровите празници, акцент на които е възстановката на битката на Чакър войвода. През септември „оживява“ крепостта „Баба Вида“ във Видин, а през октомври в Сливен се събират клубовете на Средновековен събор, с който се отбелязва есенния събор и набор на войските в българската военна традиция (от Димитровден до Гергьовден). Във всички прояви участниците са с костюми от Средновековието, които сами си изработват, коментира Ангел Василев, самият той облечен като рицар по време на Средновековния панаир в Асеновград. Според него най-тежко е облеклото на рицаря, което освен, че е многопластно, е и плътно. Най-отдолу се облича текстилна броня, която е от дебела вата, след това се слага металната ризница и най-отгоре се облича дреха, която предпазва да не се нагрява ризницата от слънцето и на която е изписан знакът на рицарите. Текстилната броня омекотява евентуален удар от меча, защото без нея халките на металната броня се набиват в тялото. Най-важното от рицарския костюм е шлемът, който заедно с щита предпазват главата. Всички костюми са като автентичните и за изработването им възстановчиците черпят информация от стенописи, археологически находки, стари писания и според самите източници изграждат представата си за кройката максимално точно, като най-трудно се изработва металната ризница. Най-интересното на тези панаири и фестивали е, че посетителите могат сами да се включат във възстановките, с които се постига максимална автентичност и богати възможности за забавления – да опънат тетивата на лъка, да си изковат сами монета с лика на наш цар или историческа крепост, да участват в битки с рицари, да яздят коне, коментират инициаторите. Те допълват, че проявите се организират от различните клубове по възстановки в страната със съдействието на съответната община. С всяка измината година участниците стават все повече, а игрите и демонстрациите все по-автентични, коментират организаторите. Източник: http://dariknews.bg
