С дискова херния и тежкото психологическо усещане, че винаги нещо малко не му достига за първото място. Така заминава Детелин Далаклев за световните финали в Милано през 2009 г. Боксьорът в категория до 54 кг е капитан на националния отбор и добре знае каква отговорност носи. И това не е просто клише, защото той е и единствения ни медалист след края на форума – при това златен.
На днешния 12 септември се навършва точно десетилетие от великия успех, а екипът на Corner.bg се срещна с Детелин, за да се гмурне в неговите спомени, равносметки и нестихваща любов към бокса.
На финалите в Милано обаче Далaклиев завоюва така мечтаната титла по категоричен начин. За да стигне до финала, българинът взима победи срещу съперници от Виетнам, Уелс, Турция, Узбекистан и Куба, а доминацията му е видима с просто око. Във всичките 5 мача Детелин допуска противниците да му вземат общо 5 точки, за да стигне до двубой за трофея срещу руснака Едуард Абзалимов. И до днес си спомня как се е развил финала и последните 15 секунди, които решават всичко. Пълните спомени от тези паметни мигове може да чуете от шампиона във видеото, а той признава, че моментът на осъзнаване на постигнатото е дошъл далеч по-късно.
Десет години по-късно Далаклиев оценява още по-ясно колко е трудно да отидеш на световно първенство, камо ли да го спечелиш. Всяка година на днешната дата Детелин се събира с най-близките си и отбелязва един от най-големите моменти в своя живот, както сам определя триумфа си в Милано.
Тази година обаче е планирал нещо по-различно. Той кани по-широк кръг от приятели и почитатели, за да сподели спомените си и поуките от своята кариера. Ще разговаря със всеки. Ще почерпи всеки. И ще опита да запали искрата на голямата си любов към бокса и в най-младите.
