Катя Попова (1924-1966) беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено, изразително лице, вродена музикалност и интелигентност – всичко, за което би могла да мечтае една оперна примадона. И наистина бе такава. От дебюта си през 1947 година до края на дните си през 1966 г.
беше звездата на столичната сцена
първата любимка на публиката, при това в обкръжението на немалко талантливи и изявени певци.
Родена е на 21 януари 1924 година под духовния знак на Водолея в Плевен, градът дал немалко талантливи певци на България – Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Гена Димитрова, Иван Димов… Родителите й са учители, влюбени в операта. Израства с тази музика, седемгодишна вече свири на пиано, в гимназията е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. През 1944 година се явява на конкурс в Консерваторията и постъпва в класа на проф. Мара Маринова – Цибулка. Завършва през 1947 година с отличен успех и златна значка. По това време в Операта се обявява конкурс за лирично сопрано. Повече от 70 млади таланти се състезават за мястото – спечелва го Катя Попова. Следва дебют в епизодичната роля на цирковата танцьорка Есмералда от „Продадена невеста“ на чешкия класик Сметана – 3 ноември 1947 година. Художественият съвет решава, че дебютантката има всички качества да поеме големия лиричен сопранов репертоар.
Започва с Микаела от „Кармен“
на Бизе, Керубино от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и Адина от „Любовен еликсир“ на Доницети. Три отговорни роли, които я утвърждават сред групата на лиричните сопрани, а в нея са такива отлични и опитни певици като Катя Георгиева – Узунова, Нели Карова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Юлия Кираджиева, Людмила Максимова…
През 50-те години, един особено плодотворен творчески период, в Операта работи диригентът Асен Димитров (1894-1960). Той отделя специално внимание на певците и работи индивидуално с много от тях. Оценил високо таланта на младата Катя Попова, маестрото я взема под своето крило и така тя изработва музикално под неговото вещо ръководство всяка своя нова роля.
Първият връх в кратката кариера на Катя Попова е ролята на сляпата принцеса Йоланта от едноименната опера на Чайковски, поставена от диригента Асен Димитров и режисьорът Михаил Хаджимишев. На 14 февруари 1952 година тя очарова публиката на Театър „Балкан“, Софийската опера още е в строеж. Неин партньор в ролята на принц Водемон е блестящият тенор Димитър Узунов.
Този великолепен дует
ще спечели възторзите на публиката и критиката и ще се помни задълго като звезден миг в историята на българския оперен театър.
След Йоланта й поверяват голямата и трагична роля на Маргарита от „Фауст“ на Шарл Гуно – 1955 година, поставена от Асен Димитров и Драган Кърджиев. Това е вторият връх в кариерата й. За щастие във фонда на БНТ е съхранен запис с нейното участие, който може да увери и онези, които не са виждали и чували Катя Попова на сцената, какъв е нейният талант. С изящество и лирична топлота, а и с драматизъм, с вътрешна съсредоточеност и безспорен усет към драматургията на образа и цялата творба, тя изгражда своята героиня. Пее изключително изразително и музикално, с богата, нюансирана фраза, с перфектна дикция.
След Маргарита е Ана Райх от „Веселите уиндзорки“ на Ото Николай, роля, решена в лирико-комедиен план. Зареждат се: Памина във „Вълшебната флейта“, Ема в „Хованщина“ и Ксения в „Борис Годунов“ на Мусоргски, Половецката девойка от „Княз Игор“ на Бородин, Лаурета в „Джани Скики“ на Пучини, Софи от „Вертер“ на Масне…
Идва ред и на Мими от „Бохеми“
Роля, която представя пълноценно големия й талант на лиричка, като певица и артистка. С Мими гостува на българските оперни театри, а също и на ред чужди сцени в Европа.
1957 година е сред най-силните й години. Превъплъщава се в две различни по стил и характер роли в две мащабни постановки: Манон от едноименната опера на Жул Масне и Наташа Ростова във „Война и мир“ на Сергей Прокофиев. С първата триумфира в спектакли на Парижката Опера Комик. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в.“Фигаро“ пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!“ Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от Опера комик, че не бил слушал такава Манон на парижка сцена!… За втората получава голямата благодарност на постановчика – именитият режисьор Борис Покровски. С този импозантен, мащабен спектакъл, първата ни оперна сила гостува с голям успех на редица сцени в Западна Европа. В края на петдесетте години Катя Попова се изявява с някои от своите роли, а също и с рецитали на редица чужди сцени. След неин солов концерт в Рим критиката я определя като
българската Рената Тебалди
През 1960 и 1961 година Катя Попова работи упорито над нов репертоар: Марженка от „Продадена невеста“, Лиу от „Турандот“ на Пучини, Татяна от „Евгений Онегин“… И трите роли, при които пеенето и сценичната игра са в пълна хармония и синтез, й носят голям успех и признание. Става лауреат на Държавната (Димитровската) награда. Преди това е спечелила два трудни певчески конкурса – в Букурещ и Прага.
Двама от нашите водещи композитори – Парашкев Хаджиев и Марин Големинов, я избират за първа изпълнителка на главните сопранови роли за първите изпълнения на своите опери: „Луд Гидия“ – 1960 г. и „Ивайло“- 1959 г. Нейното участие също допринася за успеха на тези абсолютни премиери на двете бъдещи репертоарни български творби.
За съжаление полетът й бива прекършен рано, в началото на апогея й. На 24 ноември 1966 година тя загива при самолетна катастрофа край Братислава, където й предстоят гастроли. Нейната братовчедка, талантливата музикантка Драга Мачуганска, която е суфльор в Софийската опера, си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа Катя Попова изнася оперен рецитал с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала „Г. Димитров“. Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След края я обграждат десетки приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, вече на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея – оперни богини…
През 1966 година тя е сред учредителите на международния музикален фестивал „Лауреатски дни“ в родния си град. От следващата година той приема нейното име и днес е един сериозен форум за изява на младите музикални таланти.
Огнян Стамболиев, duma.bg
