Калоян Васев, conservative.bg
На 20 май, 1875 г. в Плевен се ражда Парашкев Тодоракев Цветков – учител по музика, диригент на Плевенския хор, редактор на вестник „Нова струя“, професор в Битолската гимназия, революционер, секретар на Смилевския конгрес и районен войвода на ВМОРО в Битолския революционен окръг.
Първите си години, Парашкев прекарва в родния си Плевен, който е освободен, когато той е все още невръстен. До трети клас учи там, а след това се премества в София. В продължение на три години работи като учител и едва 22-годишен заминава за Прага, където записва философия. Продължава своето образование в Дрезден, където завършва с пълно отличие консерваторията. Завръщането му в Плевен ознаменува активното участие на младия и енергичен Парашкев в местния обществен живот. Едновременно с учителстването по музика, Цветков става диригент на Плевенския хор и струнен оркестър и редактор на вестник „Нова струя“.
След забрана да учителства в Княжеството, Цветков обръща поглед на югозапад, където неговото поприще е натоварено с особен революционен дух. Македония познава мнозина свои даскалчета, наметнали комитско наметало. 1902 г. е годината, в която Цветков става професор по музика в Екзархийското училище на „столицата на революционна Македония“, Битоля. 1902 е и преломната година, в която приказките за бленуваното повсеместно въстание зачестяват все повече, невинаги по желание на нелегалните ръководители на Вътрешната организация. В Битоля Цветков става и възпитател на децата на руския консул Александър Ростковски – ексцентричен човек, отличаващ се с „съ своята грубость къмъ населението, а особено къмъ турското“, както пише Георги Попхристов години по-късно. Предвид крайно негативното отношение на Ростковски към македоно-одринското движение, приятелството на Цветков с него изглежда парадоксално, защото още същата година Парашкев Цветков става нелегален деец и влиза в четническите структури на ВМОРО. За няколко месеца, Цветков се издига мълниеносно до позицията на районен войвода в Битолска околия.
Като такъв го заварва Солунският конгрес през 1903 г, когато по настояване именно на битолските делегати, организацията поема курс към въстанието, което ще остане в общобългарската памет като Илинденско-Преображенско. Битолският революционен окръг, като най-добре въоръжен и с най-подготвено население, организира окръжния конгрес в Смилево, след който Западна Македония ще запише с кръв своята Илинденска епопея. Христо Силянов описва впечатленията на завърналия се от изгнание Даме Груев за непознатия нему новобранец в движението Парашкев Цветков:
Въ Битоля му изредиха и нѣколко съвършенно нови имена. Кои ли сѫ пъкъ тѣ? Съ голѣмъ възторгъ му говориха за нѣкой си Парашкевъ Цвѣтковъ отъ Плѣвенъ, хубавецъ и голѣмъ пѣснопоецъ. Свършилъ консерватория въ Русия, назначили го учитель по музика въ Битоля, кѫдето рускиятъ консулъ Ростковски го взелъ за възпитатель на децата си. Единъ день той зарѣзалъ и гимназията и консулскитѣ деца и тръгналъ съ чета. Случката направила голѣма сензация въ града и между консулското тѣло, на което Цвѣтковъ билъ добре познатъ. Сега Цвѣтковъ билъ районенъ войвода съ главна резиденция Смилевската планина, която той често огласявалъ съ мелодичнитѣ си пѣсни.
Заедно с войводите Георги Сугарев и Никола Русински, Парашкев Цветков е избран за делегат на конгреса от Битолска околия. Освен това, той е избран за секретар на ръководното бюро на конгреса, заедно с Георги Попхристов. В своите спомени, последният, описвайки настроенията на събитието, констатира:
На Георги Папанчевъ и Парашкевъ Цвѣтковъ, и двамата войводи, като хора отъ България всѣ имъ се желаеше да има възстание, увѣрени, че България ще се притече на помощь.
След многобройните дискусии относно действията, които ВМОРО трябва да предприеме, е решено Парашкев Цветков да влезе в Битолското горско началство, заедно с Георги Сугарев, Иван Делов и Георги Чуранов. Освен това, Борис Сарафов определя Цветков за битолски инструктор за обучение на ръководните тела и селяните с оръжие.
Уви, съдбата не предопределя дълъг комитски живот за симпатичния битолски войвода. Един ден след рождения си ден – на 21 май, в началото на своята обиколка из района, Парашкев Цветков се самоубива, след като четата му е обградена от 300 души турски аскер в село Могила. Ето как описва смъртта му Георги Попхристов:
Войводата Цвѣтковъ, слѣдъ като се раздѣли съ насъ, бѣше стигналъ въ обиколката на района си до с. Могила. Тамъ бѣше случайно разкритъ и обсаденъ отъ войска. Бѣше съ 16 души четници. Като е видѣлъ, че е здраво обсаденъ и нѣма възможность да отстѫпи, рѣшилъ да се бие, щомъ се открие. Почти цѣлъ день, 8 май, се води ожесточено сражение. Градътъ е на часъ и половина разстояние, та турцитѣ отъ тамъ докараха орѫдия и разрушиха кѫщитѣ, гдѣто се бѣ залостила четата. Тамъ турцитѣ дадоха сума жертви, между които и главния полицай Саидъ Ефенди, падналъ убитъ още отъ първата пушка. Отъ нашитѣ, освѣнъ войводата Цвѣтковъ – който се би геройски – паднаха убити 8 души четници.
Сред загиналите съратници на Цветков са старият харамия дедо Андрея Петров (по-рано четник при Марко Лерински), храбрият младеж Кочо Песнаджиев и охридянинът Димитър Филдишев.
Саможертвата на смелия учител по музика го обезсмъртява както в очите на местните българи, така и в очите на обществото в свободното Княжество. „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски“ е песен, която макар и вече по-рядко да се пее по конюнктурни причини, все още може да се чуе в подножието на Пелистер. 1942г., в свободна Битоля се организира помен за подвига на плевенския песнопоец. Същата година излиза и поемата „Могила“ от Цветан Чачовски, в която се разказва за първото и последно сражение на битолския войвода. Неговият ученик, проф. Владислав Алексиев пише за него:
Неговата усмивка, неговите големи гальовни очи, неговото високо и мъдро, гордо издигащо се чело, над обвитото с приказен ореол лице, ние познавахме от разказите на другари, които го бяха виждали и слушали. Ние в захлас слушахме топлите слова, извиращи с някаква магьосническа сила из дълбочините на сърцето на този мъж, който покрай своето мъжество ни обладаваше с всяка казана дума. В мен още звучат думите му “Любовта към Отечеството е най-божествената музика в света”. И как обикнахме ние този учител…
Използвана литература:
Освободителнитѣ борби на Македония, том I: Илинденското възстание, Христо Силяновъ, 1933г., София
РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА ВЪ БИТОЛСКИЯ ОКРѪГЪ, Георги Попъ Христовъ, София
