Анелия Райкова е интересна и провокативна художничка, отдадена най-вече на абстракцията. Плевенската публика има удоволствието да види нейната първа самостоятелна изложба живопис „Зависим от Вселената“, уютно настанена в галерия „Дориан“. Експозицията може да бъде посетена до 22 юни. Многоцветната авторка, родена през 1972 г. в град Бургас, представя работи, вдъхновени от мисълта на Леонардо да Винчи „Човек не знае какво може. Той трябва да опита.“
Анелия Райкова е завършила ССХУ за приложни изкуства „Св. Лука“ в София със специалност „Текстил“ през 1991 г, а в последствие защитава магистърска степен по сценография в Националната художествена академия “Н. Павлович” при проф. Георги Иванов. Изявява се и в областта на пространствените изкуства в театъра, киното и телевизията.
Позната е на плевенските артсреди като сценограф в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ (в периода 2001 – 2002 г). Година по-късно става щатен художник в Малък градски театър “Зад канала” в София, а след няколко месеца избира свободната практика.
В периода март 2005 г. – август 2006 г. работи като художник на телевизионното предаване „Бон Апети”, а от 2011 г. е художник-изпълнител в „Бояна филм”. От 2016 г. работи като дизайнер в предаването „Бригада нов дом”.
Специално за читателите на Plevendnes Анелия Райкова обясни в интервю защо винаги рисува на музикален фон, защо не се разделя със стихосбирка на любимия си поет Христо Фотев и разказа как предпочита да релаксира.
– Вие сте художник и сценограф. А как стигнахте до телевизионното предаване „Бригада нов дом“, където вие сте дизайнер и вашите решения са изключително важни? Какво ви дава това?
– Случайно попаднах там, но вече 2 години и половина се задържах в предаването. Там ми помага сценографията, защото боравя с пространство, помага ми и живописта, защото боравим с цвят. И в крайна сметка трябва да направим един приятен и уютен дом. Самото предаване е вид социален проект, защото помага на социално слаби хора, и е може би една от най-прочувствените дейности, които съм имала. Човешките съдби докосват, трогват, понякога те карат да спреш и да се замислиш за много неща. И да си зададеш въпроса кое е най-важното в този живот. Да спреш да се оплакваш, че нямаш това, или онова, при положение, че има хора, които се борят за оцеляването си със зъби и нокти.
– И какви са вашите отговори на тези въпроси – за важните неща в живота?
– На първо място от важните неща в живота е здравето. Изключително важно е човек да има хора до себе си – това е любов и без нея нищо не може да се случи. Когато ги има тези неща, нека да ги ценим. Материалното е важна част от нашето битие, обаче само с пари не става. Трябва да има първо другите неща. Трябва да имаме човещината помежду си. Затова някои от платната ми в настоящата експозиция „Зависим от Вселената“ в галерия „Дориан“ в Плевен са част от предишна изложба – „Саундтрак на мълчанието“. В нея основен символ беше сърцето, а посланието – да си слушаме сърцата – това е много важно. Това е топлото, това е човешкото, което ни прави хора.
– Хората на изкуството имат ли някакво преимущество пред останалите – да са много повече вътре в себе си и опериращи с тези важни категории в живота? Как е при вас?
– Аз не мисля, че има някакви приоритети. Да, чувствителни сме. Може би повече се замисляме над тези неща, може би повече ги спазваме и държим на тях, но в крайна сметка ние сме едни нормални хора. И аз не мисля, че това трябва да бъде приоритет само на хората на изкуството. Ако може всички хора да са по този начин, светът би бил по-хубаво място за живеене.
– Вие творите на фона на музика.
– Да, задължително.
– Каква музика предпочитате?
– Обикновено слушам „Пинк Флойд“, докато работя. Това е моята музика. Страшно ми харесват и като текстове – има много философия и послания в цялото им творчество. Докосва ме. Освен това слушам и много класика – Моцарт, Шопен, Вивалди.
– И защо музиката присъства в творческия ви процес?
– Защото тя провокира. Тя е едно от най-абстрактните изкуства и борави най-вече с усещанията. Музиката е най-комерсиалното от видовете изкуства, защото всеки човек слуша музика, и е най-лесно възприеманото изкуство. Живописта си върви с музиката повече, отколкото с текста, защото той, някак си, идва след това, канализира нещата и ги вкарва в по-ясна пътека.
– Имате ли в дългосрочен план творчески цели?
– Не обичам да си правя дългосрочни планове – може би е някакво суеверие. Знам единствено, че догодина ми предстои изложба в родния ми град Бургас, в който не съм се изявявала от 6 години. Предпочитам нещата да се случват спонтанно – тук и сега.
– Какво друго обичате да правите?
– Пиша си стихове за лична употреба. Това ме провокира, занимава ме. Аз съм почитател на поезията, защото тя е най-абстрактната част на литературата, според мен. Чрез думите в нея се борави с абстрактни усещания, които са пак много лични, и смятам, че мога да сложа знак на равенство между абстрактната живопис и поезията.
– Кога пишете?
– По-скоро си драскам неща. Пиша, ако съм разстроена, вдъхновена или влюбена, но не смятам, че там ми е стихията – това е съвсем различно нещо.
– Стихове на Христо Фотев се намерили място във вашите творби, това ли е любимият ви автор – с него сте родом от един град, Бургас?
– Любим автор ми е, да. Много се гордея, че съм бургазлийка и той ми е съгражданин, но той е национално богатство. Преди години, когато работех в театрите, включително и в Плевен, колкото и да ми беше тежък сакът, пълен с макети, проекти и т.н., стихосбирката „Словесен пейзаж“ на Христо Фотев винаги присъстваше в него, защото това ми беше глътката въздух след напрегнат ден.
– А други автори обичате ли?
– Много обичам Робърт Бърнс, сонетите на Шекспир, от българските съвременни автори Росен Карамфилов напоследък много ме провокира, Ясен Атанасов, Силвия Чолева и много други.
– Прозаичните творби интересни ли са ви?
– Любим автор ми е Достоевски, харесвам Гьоте, Стендал, Георги Господинов.
– Как релаксирате и изчиствате съзнанието си, за да се настанят нови усещания в него, нов творчески импулс?
– С работа, с живопис. Това ми е почивката. Потапянето в моя свят. В същото време обичам разходки из природата, обожавам да си отида на морето, за да го гледам с часове и да се разхождам по брега. Обичам приятния разговор с любим човек – това много ме зарежда. Обожавам да говоря с брат си Тодор Райков за изкуство – той също е художник. С него можем да осъмнем просто.
-Прекрасно е, че имате не само близост по кръв, но и духовна.
– Да, много съм благодарна на съдбата, че имам точно такъв човек до себе си. Изключително хубаво е да имаш съмишленик!
– Обичате ли да пътешествате?
– Да, стига да имам възможност. Най-любимата ми дестинация все още ми е мечта – това е Италия, в която искам да видя всички произведения на изкуството на живо. А иначе в България любимата ми дестинация е София-Бургас.
