Актрисата Ирена Ненчева е родена в град Летница, Ловешка област и се занимава цял живот с театър. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов“ в София и стартира кариерата си в Плевен. Работила е в Държавния куклен театър в Бургас, а от два сезона отново е в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен. Паралелно с това ръководи Детски театрален състав „Слънчова планета“, който се помещава в Центъра за работа с деца. Ирена Ненчева стана особено популярна в публичното пространства с уникалната си идея за отдаване на имоти под наем без наем и нейната реализация. Специално за Plevendnes тя разказа как е вдъхновила хиляди българи да повярват в този нов вид човешки взаимоотношения.
– Разкажете как стигнахте до идеята за отдаване на имот под наем без наем и как я реализирахте?
– Всичко започна от конкретна ситуация. Преди 4 години търсех да си купя селска къща до Бургас. При огледите видях много празни къщи и ми се породи тази идея. Казах си: „Значи аз трябва да тегля заем от банката, за си купя имот, а в същото време е пълно с къщи, които се рушат неизползваеми.“ Споделих с приятелка, че ще потърся собственика на една от къщите, за да го помоля да ме пусне да живее в нея без наем, а в замяна аз ще поддържам къщата. Тя ми каза, че съм луда, което много ме засегна емоционално и си зададох въпроса: „Какво прави нашата цивилизация – ще оставим една къща да се руши, но няма да пуснем друг човек да живее вътре и да се грижи за нея, само защото тя е наша собственост?“. Другият аспект на това разсъждение е, че сме загубили изцяло доверие един към друг. Исках да разбера дали има хора, които разсъждават като мен и още същата вечер създадох групата „Имот под наем без наем“ във Фейсбук. Вътрешно усещах, че това е страшно практична и човечна идея, която ще е провокация за нов тип човешки отношения, въобще за повече разум у нас, българите, при стопанисване на имотите. Целенасочено измислих името на платформата с леко вътрешно противоречие. За популяризиране на идеята положих много усилия – това трябва да знае всеки, който има някаква идея. В социума, в ефира има много хубави идеи, но те имат нужда от реално човешко време и усилия. Една идея не е жива, тя не ходи и има нужда от обгрижване.
– Кога създадохте тази група?
– През 2014 г.
– В крайна сметка Вие звъннахте ли на собственика на имота, който сте си харесали до Бургас, за да питате дали ще ви пусне да живеете без наем там?
– Не, не стигнах до това. Купих си къща в същото село и сега с моето идване в Плевен се оказа, че аз самата трябва да пусна обява за отдаване на имота си под наем без наем. Не след дълго си открих прекрасни стопани. В момента къщата се ползва като вила от едно семейство с дете.
– Чудесно! А вие имате ли възможност да ползвате тази къща, когато решите? Какви са договорките Ви?
– Договорила съм се с тях да я ползвам за десетина дни в годината. Но всичко е частен случай, въпрос на договорка. Понякога живеят успоредно собственик и наематели, но няма правило. Както е шарен светът във всяко едно отношение, така е шарен и в тази посока. Има къщи в лошо състояние, има и такива в прекрасно състояния. Има собственици мошеници, има и желаещи да стопанисват, които са авантаджии. Тук нещата опират до вътрешния усет на човек да се справя, както и всяка друга житейска ситуация. Какви хора ще допусна в къщата си, е моя лична отговорност. Ако аз не мога да се справя, нямам критерии, не мога да се ориентирам в хората, няма да успея и в тази ситуация. Имаше три случая, в които хората чисто емоционално пускат наематели без договор, дори без да си оставят ключове за собствения си имот. Не може така! И аз извадих основни препоръки от опита ми, които ако бъдат спазени, има голяма вероятност да няма проблеми. Най-важното е личната интуиция.
– Важно е в тези взаимоотношения между наемател и собственик да има договор с ясни правила.
– О, да! То е същото като отдаване на квартира. Има проблеми, риск си е, като всяко едно дело, но радостта е прекрасна! Аз знам какво е удоволствието от това да видя как чужди хора се грижат с уважение за къщата ми, защото те не са дали 30 000 лева и оценяват това. И не си пестят труда, работят по нея, променят – то направо е песен това, което се получи. Красота! То те топли.
– А какви са вашите договорки с тези наематели?
– В моя случай срокът е за 3 години. За този период те ще могат когато искат и колкото искат да са в тази къща. Ако бях в чужбина, например, щях да се договоря с тях за 10 години. Разбира се, всичко се случва в живота. Ако сме се разбрали за 10 години, а нещо се случи преди това, има решение на ситуацията. Ако са вложили 4 000 лв за ремонт, разделяме сумата на 10 години и се получава стойността, която на месец те все едно са плащали за наем. Ако аз на 4-тата година им кажа: „Съжалявам, налага ми се да продам къщата“, аз трябва да им върна тази част от парите, която те не са усвоили, не са проживели вътре.
– И механизмът е абсолютно справедлив и работи прекрасно.
– Да, работи с уважение към живота. Защото човек планира, обещава, говори, но животът си знае неговата. Няма сигурност никъде и не можем да търсим и в тези отношения някаква перманентна сигурност.
– Колко са членовете на групата, която създадохте?
– Почти 38 000 са членовете. Самата тема е много специфична и фактът, че въобще се прие и се поддържа от хората, е прекрасен. Почти всичко до сега е направено само от доброволци – сайтът, логото и т.н. Проблемът, който вече ми тежи, е, че самата административна работа с клиенти, така да ги нарека, става толкова много, че аз вече не мога да се справям. Ако до сега съм успявала да поддържам качество на общуване, вече не мога. Изнемогвам, има много зарязани теми. Мислихме много какво да променим и направихме достъпа до данните за обявите платен. По този начин може да се генерират някакви средства за заплата на друг човек – не аз, който да работи това по цял ден.
– Научих, че сте се опитвали да се свържете с институции, с бизнеса, за да осигурите подкрепа за начинанието.
– Да, свързах се с Министерството на регионалното развитие, писах и на много големи фирми, на банки и др. – около 80 писма съм изпратила, за да търся подкрепа. За сега нямам отговор отникъде.
– Това какво ви говори?
– Не знам. Имам само предположения.
– Добре, споделете нещо позитивно. Разкажете за важните неща, които регистрирахте във взаимоотношенията между хората и Ви вдъхновяват да продължите.
– Зареждат ме 20-те процента от хората, които просто са прекрасни! Почтени, честни, отговорни – за тях работя с удоволствие и преглъщам всичко останало. Преди 2 години една жена от Русе ме беше дала на прокурор, тъй като бях призовала в групата да ми помогнат със средства, за да направя втора обиколка из Родопите и да снимам вече успешните съвпадения. С това исках да дам кураж на другите хора, че това е възможно да се случи. Първата подобна обиколка бях реализирала като доброволец с мои лични средства, но вече не можех да си го позволя. Аз съм актриса, на държавна заплата – нямам странични доходи. И за това, че съм искала средства, споменатата жена подала сигнал в прокуратурата. Обади ми се следователят, аз отидох, написах си обяснението и в последствие той стана част от групата „Имот под наем без наем“. Имам много истории – най-различни.
– Споделяте, че сте много натоварена около обгрижването на тази хубава идея. Какво ще се случи с нея?
– Няма да я изоставя в никакъв случай! Докато съм жива, ще бъде, но няма да е перфектно. Аз ще продължа да търся спонсор на „Имот под наем без наем“, който да осигури работна заплата на човек, занимаващ се само с това.
– Идеята ви е уникална, нали?
– Да, такова нещо няма по света. Четири години търся и разпитвам – няма друга държава с такива отношения. Това е интелектуален продукт, който е гордост за страната ни. Ето, родихме нова идея българите – ами дайте да си е я съхраним! Над 280 реализирани обяви има – това е едно село! Желая да помогна на всеки, който има пустееща къща, която не може да поддържа, или търси имот на село. Платформата събира хора с общи интереси, за да останат селата и градчетата ни по български гостоприемни, красиви и уютни.
– Благодаря Ви за информацията, желая Ви здраве и успех!
