В навечерието на професионалния Празник на художниците – Свети Пимен Зографски, в Арт центъра врати отвори Есенният салон на плевенските художници. Тази година журито, за първи път сформирано основно от носители на наградата „Свети Пимен Зографски” от предишни години, присъди приза на утвърдената авторка на скулптура Убавка Тончев сред още седем номинирани. Тя впечатли колегите си с двете си творби „Сън 1” и „Сън 2”. Убавка Тончев е завършила Националната художествена академия в София със специалност „Скулптура“, след което идва в Плевен и започва творческият й път, на който се отдава изцяло вече 40 години. Със съпруга си Константин Симеонов – Костика, който също е скулптор, са един от най-колоритните творчески тандеми от групата на плевенските художници. Творят и живеят в град Долни Дъбник, където освен ателие имат и собствена леярна, за да няма чужда намеса в творческия процес. Произведения на Убавка Тончев са притежание на световни галерии и частни колекции. За изкуството и вечните теми в него разказа в откровено интервю за Plevendnes.com Убавка Тончев.
– Вие сте тазгодишният носител на наградата „Св. Пимен Зографски“ на Плевенското дружество на художниците. В какъв творчески етап идва това признание?
– Община Плевен и Дружеството на художниците в Плевен за поредна година връчват наградата „Св. Пимен Зографски“ в навечерието на професионалния празник на художниците – 3 ноември. Правим една изложба, която я назовахме „Есенен салон“, а наградата се връчва на твореца, който се представи най-добре в тази експозиция. Тази година журито присъди приза на мен сред още седем номинирани. Участвах в изложбата с две мои пластики – „Сън 1” и „Сън 2”. Всички номинирани колеги бяха достойни за наградата. Много съм щастлива, че това признание за мен идва преди всичко от колеги – разбира се, и от представители на Община Плевен.
– Какво Ви движи в творческите Ви търсения?
– Винаги съм се движила от това да покажа себе си, да покажа във всяка една творба моето настроение, да покажа професионализъм. В някакъв момент съм взела решението да бъда творец и да съм искрена и честна с публиката и вече десетки години го следвам.
– А трудно ли е толкова години да останете вярна на изкуството?
– Ами трудно е. Но аз винаги съм искала да съм такава и се радвам, че вече 40 години съм вярна, чиста, откровена във всяка една творба. Мисля, че съм успяла. Доста критичен човек съм – спрямо себе си, а и спрямо другите, и ми се иска да се движа нагоре по стълбата. Не съм искала да остана никога на едно стъпало, на едно ниво. Дали успявам, не мога да кажа, но се старая да бъда с всяка следваща работа по-добра.
– Съпругът Ви Константин Симеонов – Костика, също е творец, и то скулптор. Това полезно ли Ви е, или е трудно?
– Да, съпругът ми освен скулптор, е и прекрасен живописец. Аз може би съм това, което съм, благодарение на него. Ако аз съм критична, той е още повече. И е много полезно това да бъдем честни един спрямо друг, да гледаме нагоре. Трудно се живее с друг творец. В такъв смисъл, че във всеки един момент аз се старая да не взема нещо от него, въпреки че работите ни много се различават. Може би първите години имаше някакво влияние един от друг, но после всеки последва пътя си. Трудно е, но в крайна сметка това съм избрала, това е съдбата. Той и много ми помага, защото скулптурата е трудна специалност. Малко сме жените в България, които са на едно ниво с мъжете. Ние със съпруга ми заедно завършихме, заедно сме толкова години в едно ателие и аз имам помощ от негова страна. Вероятно и той има помощ, защото в крайна сметка е по-добре една работа да се гледа от четири очи. Не се заблуждаваме един друг, че сме гениални, че сме най-добри и т.н.
– Обичате да сте близо до земята, в природата. Какво Ви дава това?
– Много обичам, много. Ние живеехме доста години в Плевен, но се преместихме в Долни Дъбник. Тук всичко е чисто, спокойно е. Тук е ателието ни – разполагаме с всичко, имаме леярна. От трудния момент в ателието излизам в двора, работя и си почивам, защото земята дава. Имам много цветя, овощни дръвчета.
– Има ли интерес сред наследниците към Вашето изкуство?
– Хубав въпрос! Ние имаме един син, който навремето не искаше да рисува. Завърши право. Но пък имаме две прекрасни внучки, които рисуват чудесно. Но за сега не ни се иска да се намесваме в тяхното виждане, в тяхното творчество. Нека да вървят чисто по пътя си, без да е намесен който и да е учител. По-голямата ни внучка е в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София, а малката е в първи клас в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ с рисуване. Мисля, че са взели нещо от нас.
– Синът ви е предал гена.
– Да, явно.
– Коя е най-близката Ви изява?
– Преди дни получихме покана от галерия в Стара Загора и приехме, разбира се, защото в тази част на България не сме показвали наши творби. Изложбата ще е в началото на декември. В момента върви една наша изложба в Германия. След това ще участваме в коледната изложба на плевенските художници, която ще бъде в Арт център „Плевен“.
– Има ли вечни теми във Вашето изкуство, които ви движат години наред и няма да се уморите да разсъждавате върху тях като творец?
– Основна тема, върху която работя, е женската фигура. Имам доста творби на тази тематика, изобразявам и много деца, освен това нашите внучки ми дават хубав стимул за пластиките. Разбира се, обичам и портрета – там имам някаква по-голяма сила. Но основната тема, върху която няма да спра до края си да работя, е жената, майката.
– И какво държите да излезе на преден план като внушение в работите Ви?
– Зрителят може да търси различни неща, но аз изобразявам моето моментно настроение. Може да ме вдъхнови един жест на една ръка, а зрителят има свободата да търси. Аз имам творби, които съм правила преди години, но след време ми се иска нещо да оправя – доколкото позволява материалът, защото нашите неща всичките са в траен материал, в бронз. Творецът си променя виждането за нещата – след време мисли по друг начин, и в някакви допустими граници е възможна корекция на негова работа.
– Трайният материал дава възможност творбите ви да останат като послание във вечността.
– Да, точно така е.
– Благодаря Ви за този разговор! Желая Ви здраве и несекващо творческо вдъхновение!
– Благодаря Ви и аз за вниманието!
