Константин Кучев е творец с многостранен талант. Той е оригинален певец, композитор, актьор, импровизатор. Роден е в Плевен на 24 ноември 1988 г. Учи в НУИ „Панайот Пипков“ със специалност цигулка, а средно образование завършва в Езиковата гимназия в града. След това следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дипломира се с поп и джаз пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Композира музика за театрални постановки, творбите му са били представяни на международни фестивали в Чехия, Полша, Сараево, Гърция и Египет. Автор е на музиката към представлението „Малкият принц“ (2009) на сдружение „Помощ за деца в риск“. Работи с организацията за съвременно изкуство и култура „36 маймуни“ по спектаклите „След утре преди вчера“ (2009) и „Навреме“ (2012) като музикант и актьор. Пише музика за „Ромео и Жулиета“ (2014) и „Окото на Кантор“ (2015) на театър-лаборатория „Алма Алтер“. От средата на 2014 г. е водещ на „Разходка по луната“ – концерт-импровизация с публиката.
От септември 2015 г. пише музиката за детското телевизионно предаване „Бърколино“. Работи с различни възрастови групи в сугестопедичния център „Вихровения“, частната детска градина „Веселата къща“, СОУ за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“. Става популярен с участието си в телевизионния формат „България търси талант“, когато изпява веселата си композиция „Му-му“. С какво се занимава в момента Косьо и защо смята, че музиката е живот, в който нямаме време да се съмняваме и да се страхуваме, той разказа специално за читателите на Plevendnes.com.
– Здравей, Косьо. Нали може да си говорим на „ти“?
– Разбира се.
– Какво се случи с теб след момента, в който изпя онази забавна песен „Му-му“ в един телевизионен формат?
– Започнах да импровизирам повече и да създавам песни с публиката. Отворих формата на музиката си към колективно творчество. Добих повече смелост за идеите си и тяхната реализация.
– Пишеш песните си с „виолетово сияние, лунна тишина и много, много любов“. Как идва музата ти?
– Когато политам отвъд времепространството, в други светове, които съществуват паралелно с нашия. Влюбен съм в музиката, а когато и тя е влюбена в мен, ражда се песен.
– Залагаш много на импровизацията. Какво е тя за теб?
– Музиката, която лети около нас точно сега, точно в този миг. Тя никога няма да се повтори. Тя е пулсът на времето, тя е единствено жива в настоящия момент.
– Казваш, че и радостта, и тъгата в основата си са любов. Защо?
– Да се радваш е да празнуваш любовта. Да тъгуваш е да копнееш по любовта. Любовта е всичко, което има значение, всичко, което търсим.
– Убеден си, че имаме нужда от жива музика, която да е позитивна и да освободи вътрешната ни музика. Разкажи повече за това.
– Музиката на сърцето е жива. Музиката на днешния ден е жива. Музиката е живот, в който нямаме време да се съмняваме и да се страхуваме. Всеки от нас носи толкова много красота и смисъл, които може да дари на околните. Достатъчно е да поискаме. Достатъчно е да пожелаем живота си в пълнота на всяко едно вътрешно и външно ниво. Животът ни копнее да бъде изживян от нас по най-смелия, най-красивия, най-пълноценния начин.
– Каква музика създаваш?
– Стремя се да създавам музика, която да отваря сетивата – може би онези, за чието съществуване все още не знаем.
– Пишеш и театрална музика. Различно ли е?
– Обичам театъра. За мен сцената е свещена. Пиша театрална музика така, както бих писал духовна музика.
– Работиш с деца. Какво им даваш ти, какво ти връщат в замяна те?
– Давам им детето в себе си. А те ми дават дъги и усмивки. Давам им пламък. А те ми дават комети. Показвам им пътища. А те ми показват динозаври, спайдърмени и космически пирати.
– Споменаваш в едно интервю, че хората на изкуството в България налагат негативни модели, което не ти допада. Какво точно имаш предвид?
– За мен всеки стих, песен, роман или картина носят определена енергия. С натрупването си тази обща енергия съдейства за положението, в което се намираме като българи. В ролята си на културни дейци не е достатъчно да обрисуваме реалността около нас с възможните ни средства, а да погледнем отвъд тях, за да потърсим нови пътища за повдигане на всеобщото съзнание. Когато видиш един човек, който е паднал на улицата, можеш да напишеш стих за това, докато чакаш и наблюдаваш дали някой ще му се притече на помощ. Но можеш и да отидеш до човека и да му предложиш помощ. Това е разликата между поезията, която окайва страната ни, и онази, която събужда народния дух.
– Преди дни записа песента, която измислихте с децата от Плевенската китарна академия. Ти беше участник в това събитие. Какво мислиш за него?
– Това е едно от най-красивите музикални събития, от които съм част. Вдъхновението, което децата получават и дават, докато учат от световни имена в сферата на класическата китара, е неописуемо. Трябва да дойдете на концертите на Плевенска китарна академия и да го изживеете, защото действително не може да бъде разказано с думи. Тази инициатива, както и Плевенският китарен фестивал, вече съживяват духа на Плевен като град на артисти и творци, като един от важните музикални центрове не само на България, но и на Европа. Необходимо е общественото внимание да се насочи към инициативите на сдружение “Изкуството до мен”, организаторите на фестивала, тъй като те са носители на новия български културен ренесанс. Нали все търсим народните будители? Къде са изчезнали, къде са сега. Те са сред нас. Просто имат толкова много работа, че ние често не ги забелязваме.
– А как се чувстваше като част от последния проект на Йордан Камджалов с Лиса Джерард?
– На космическа мисия със Святия дух.
– За какво мечтаеш?
– За следващата си песен.
– Къде те води твоята музика?
– Към нова Земя.
– Какво ти повлия най-силно, за да станеш човека, който си?
– Родителите ми, учителката ми по цигулка Красимира Кузева, учителят ми по китара Любомир Анов, Александър Евтимов – Шамана.
– Най-светлият ти спомен в родния Плевен?
– Първият път, когато пристъпих в Музикалното училище. Чух хор на ангели.
– Ще участваш в Детската пролетна академия на вокалния педагог Доротея Люцканова? Каква ще е твоята роля в нея?
– Ще водя часове по импровизация.
– Най-близката ти цел?
– Дуетният ми албум със Зора Колева.
– Първото нещо, което си помисли днес?
– Обичам.
– Как прекарваш свободното си време?
– Пея.
– Имаш ли много приятели и какво ти дават те?
– Няколко наистина близки. Дават ми смисъл.
– Обичаш ли да провокираш другите?
– Най-вече себе си.
– Как си почиваш?
– Чета.
– Как се виждаш след 10 години? Какво ще си постигнал?
– Като Косьо. Който търси Косьо.