Китаристът на група „Мастило“ Десислав Данчев – Десо, често се определя като млад, красив и грижовен баща. Страстта му е неговата 5-годишна дъщеря Алина, която обожава. Роден в Червен бряг, чаровният музикант винаги се връща със силна позитивна емоция в Плевен – градът на многото му спомени, свързани най-вече с казармата и със… загубената девственост.
Какви са новините около „Мастило“, кое е най-екзотичното място, което са посетили, какво похапва с удоволствие Десо и как се правят хитове ще разкаже специално за читателите на Plevendnes.com той – часове преди концерта на групата в „Галакси боулинг“.
– Какво се случва около група „Мастило“, какво ви предстои?
– Концерти. На нас винаги ни предстоят концерти. И най-новото нещо около нас е, че си завършваме чисто новото звукозаписно студио, което си направихме. Започнахме да работим с много млади български артисти, които продуцираме. Отдали сме се на продуцентство, записи. На всичко, свързано с музика. И, разбира се, на проекта с детски песнички „Маргаритка“, с който Вики се занимава. Средствата, които събираме от продажбата на тези дискове, се инвестират в създаването на детски площадки. Подбират се песните, правят се нови аранжименти и се записват. В предходните записи участваха Марияна Попова, Михаела Филева, Влади Графа, Орлин Павлов. След това направихме диск с детски приказки, които се четат от популярни български актьори, като Захари Бахаров и Христо Мутафчиев. Съобразяваме се с ангажиментите на всички, защото те работят безвъзмездно, както и ние, за да може средствата от този диск за бъдат инвестирани само за децата.
– Браво! А има ли интерес към проекта?
– Много голям! Защото средствата отиват за децата. В повечето паркове и градини детски площадки почти няма – ние строим изцяло нови. Качествени, съобразени с възрастта на децата, с гумирани настилки, с батути, даже с детски музикални инструменти – ксилофони има, които недоброжелатели започнаха да ги пълнят с пяна, за да не могат да свирят и да не им пречат. Но иначе площадките винаги са пълни с деца и за нас това е най-важното и най-хубавото.
– Вие сте родител. На какво държите да научите дъщеря си Алина?
– На всичко искаме да я научим, ама то става бавно. Ние двамата с майка й сме музиканти. Кръстницата й – небезизвестната Вики от „Мастило“, също е музикант, така че я учим на музика. Тя е много музикална, много е ритмична, пее много правилно. Прави ни дори на моменти забележки – забавно е. Учи много бързо текстове – на български, на английски. В момента е запалена по скално катерене, колко и странно да звучи. Катери стени по 50 метра на 5-годишна възраст. Някаква лудница е! Не можем да я свалим от тези стени по моловете – като Тарзан е.
– Разбирам, че отблизо следите новите поп звезди, които се появяват на българската сцена. Какво мислите за музикалните формати като „Гласът на България“ и „Х фактор“?
– Аз изцяло съм „за“. Харесвам повече „Гласът на България“, защото там изпълнителите излизат на голямата сцена така, както трябва – с бенд, с живи музиканти, всичко е на живо. А не като „Х фактор“, където пускан синбек. Не отричам тези формати, но съм против след това да не се доразвиват артистите. В България няма шоубизнес, който да се затвърждава, и всичко се е ориентирало около хип-хопа и чалгата, като едното е еманация на другото. Няма лошо. Прави ми впечатление, обаче, че сега те отмират и хората искат банди, живо участие, музиканти. Не искат да стърчи по един човек на сцената със синбека. Затова ние създадохме продуцентската си компания „Мастило мюзик“, защото искаме да доразвиваме млади артисти. Сега се занимаваме с една млада банда „Стрийт дъст” , които ни се обадиха, че искат да ги продуцираме. Даже свириха в Плевен наскоро – за първи път. Всички те са с музикално образование, на по 20 години – абсолютно млади, млади, млади, необременени. Занимават се с много як рок. Записваме техни парчета, трети видеоклип ще им пускаме съвсем скоро.
– Лесно ли се работи с тази толкова атрактивна вокалистка на група „Мастило“ Виктория Терзийска, известна като Вики? И как се ражда едно ваше парче – знам, че тя пише текстове, вие създавате музика.
– Да, лесно се работи. Ние сме много сериозен екип двамата. Понякога става и обратното с текстовете и музиката. За толкова години си изгладихме всички възможни трънчета – в работата, в характерите. Това ми е най-близкият човек. Ние сме като брат и сестра. Преодоляваме всички възможни трудности, които срещаме в музикалния бизнес. Аз обожавам нейната дъщеря Маргарита, знам, че и тя обожава Алина. Репетираме интензивно 2-3 дни преди концерт, защото имаме различни формати – веднъж сме трио, друг път сме целия състав. В Плевен винаги идваме целия състав. Понякога момичетата от „Латида“ идват с нас като беквокали, защото работим с тях. Всичко е работа и труд. Правене на аранжименти, опресняване на концепции за концерти. Ние свирим авторски парчета, много рядко кавъри – само по частни партита.
– А вдъхновението кога ви посещава? Как се ражда една идея за ново парче?
– И аз не знам. Понякога се събуждам сутринта, започвам да си тананикам нещо и се питам: „Тази мелодия от къде ми е позната?“ Почвам да търся. В един момент се оказва, че аз съм си я измислил. Ние слушаме постоянно музика и понякога започваме да се объркваме и да се питаме дали това не сме го чували някъде. След това сядам, доразвивам я тази тема. Вики подема с някаква друга вокална линия, пуска няколко строфи текст, одобряваме или отхвърляме, експериментираме – по цял ден само това правим. Някой път пък става много бързо. Парчето „В ръцете ти е най-добре“ съм го написал за 15 минути. Даже тогавашните продуценти прогнозираха, че това парче няма да стане хит, но стана точно обратното.
– Предполагам, че като повечето музиканти, и вие не знаете коя песен ще стане хит. Нали така?
– Да, това го решава нейно величество публиката. Рецепта за хитове не е открита още. Ние пишем мелодична, хубава музика, която се харесва и от малки, и от големи. За мен това е признанието. Затова остава музиката, затова остават вечните хитове.
– А трудно ли е да си оригинален в тоя шарен музикален океан, в който плуваме?
– Аз никога не мисля дали е трудно, или е лесно. Ние сядаме просто и пишем музика. Понеже сме доста модерно мислещи хора и двамата с Вики смятаме, че това, което е в световните тенденции като саунд, като семпли, като нови инструменти синтезатор и звук, гледаме да го прилагаме, за да бъдем в крак със съвременната стилистика в музиката. Това е единственото нещо, с което сме се съобразявали. Всичко останало е абсолютно творчество.
– Каква музика си пускате, докато шофирате?
– О, аз слушам много рокендрол. Напоследък слушам Джъстин Тимбърлейк – новият му албум е брутален просто! Харесвам Фарел Уилямс и много други.
– За класическата музика какво мислите?
– Дъщеря ми ходи на балет. Класическата музика е доста успокояваща и всеки човек трябва да си я пуска вкъщи, за да се чувства балансиран, да се наслади на културата, на традицията. Смятам, че възпитанието на децата трябва да започне в най-ранна възраст с класическа музика. Това трябва да влезе в обучението по музика още в предучилищна възраст.
– Предполагам, че сте превърнали хобито си в професия. Но все пак да ви питам: имате ли любимо занимание? Как релаксирате въобще.
– О, хобито ми се нарича Алина! И Маргарита, дъщерята на Вики. Аз двете ги обожавам.
– Фен ли сте на спорта и имате ли любим спорт?
– Единственият спорт, който харесвам да гледам, това е тенис на корт. Иначе аз много обичам да плувам. Не съм футболен запалянко.
– Любимо питие имате ли – зимно, лятно?
– Обичам уиски, а най-любими са ми анасоновите напитки. И, разбира се, домашна ракия със салата – класическата на баща ми, или от родния край на Вики. Това са нашите любими питиета.
– А любима кухня?
– Любимата кухня е на жена ми. Тя е страхотен кулинар и приготвя най-вкусната паста на света! Също много харесвам тайландска храна.
– Кои са най-екзотичните дестинации, които сте посетили?
– Китай. Били сме на турне с „Мастило“ за две седмици. Изживяхме културен шок. Там или са много богати, или са много бедни хората. Ние бяхме в най-малкия китайски град, на юг, който е със 7 млн население. 40 градуса жега, слънце не видяхме, голяма влага. Свирехме по 3 пъти на ден. Друг свят, друга култура. Никога не искам да живея там, нито да ходя там, но беше незабравимо приключение.
– Какви са впечатленията ви от Плевен?
– Аз съм от Червен бряг, в Плевен съм израснал. Там съм бил и войник, там си загубих девствеността. Така че впечатленията ми са само добри. Плевен е един страхотен, прекрасен град. И хората са много готини. Ние, северняците, сме хора с широки души и много големи сърца.
– За пръв път чувам, че северняците са сърдечни! Обикновено това се твърди за хората от Южна България – че са топли, отворени. За северняците се говори, че са темерути и гледат лошо.
– А, ние си гледаме лошо, но това е защитна реакция. Иначе сме добри.
– Какво ще ми споделите за вас още? На сцената се вижда един солиден музикант, забавен, на място. А иначе? Какво може да ви изкара от равновесия за секунди, например?
– Веднага ще изляза от релси, ако някой се опита нещо да направи на семейството ми. Ставам безкомпромисен, даже не мисля много. Може би не е добра черта в характера, но това съм аз.
– Каква зодия сте?
– Козирог. Точно като дъщеря ми.
– Значи се разбирате. А какво очаквате от концерта в Плевен днес, който ще е в „Галакси боулинг“ от 23 часа тази вечер?
– Винаги правим различно шоу в Плевен, защото винаги импровизираме. Публиката в „Галакси боулинг“ подлежи на това и е много приятна. Клубът се ръководи много добре. Смятам, че ще оставим много добра емоция, защото отиваме там много заредени. Всичко ще бъде прекрасно.
– Какво си пожелахте тази година?
– Пожелахме си много промени. Ново студио, активно продуцентство, нови концерти, които няма да издавам сега. Подготвяме нов албум – имаме много музикален материал. Не знам дали ще успеем да го запишем тази година. Моята съпруга Албена Танева ще бъде продуцирана – започва да работи с интересни млади музиканти. И доста други неща – само работа в музикалния бизнес. Искаме да развиваме нещата в България. Започваме да работим с най-големия клуб в страната „Джой стейшън“. Там е най-скъпото озвучаване, което можете да си представите. Всеки четвъртък се дава възможност на млади музиканти да свирят на сцена, няма вход. Има четири видеостени. И това е прекрасно! Радвам се, че така се подреждат нещата, и вярвам, че ще се случат по най-добрия начин. Аз съм много позитивен човек!
Снимки: личен архив