„Мис Плевен 2013“ Валерия Георгиева: Мечтая да помогна на още много бездомни животни

Плевенчанката Валерия Георгиева, която се класира в Топ 5 на конкурса „Мис България 2017“, е едва на 19 години, но вече е сбъднала 2 от трите си големи мечти. Още на 15 години красотата, чарът и интелигентността й не остават незабелязани и тя печели конкурса „Мис Плевен“. Малко след това започва да работи като модел и пътува в Япония за ангажименти към световноутвърдени модни марки. Силното й желание да учи в НАТФИЗ ще почака може би година, тъй като тази не я приемат, а не иска да продължи образованието си на друго място. Най-голямата й любов обаче са животните, затова с приятели създава организацията Animal Help Pleven, която помага на бездомни животни.

– Валерия, занимаваш се с толкова разнообразни и интересни неща. Да започнем подред: от колко години се занимаваш с актьорско майсторство?
– От две години играя в Детската театрална студия при ДКТ „Иван Радоев“ в Плевен. С помощта на актьора Адриан Филипов се подготвях да кандидатствам в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ), но там конкуренцията е сериозна, влиза се трудно и не успях тази година, но следващата – може би.
– Каква зодия си?
– Близнаци. Родена съм на 25 май.
– Защо искаш да си актриса?
– От дете имам 3 мечти. И трите са на път да се сбъднат. Едната е да бъда модел – в момента работя като такава. Дори миналата година по това време бях в Япония за два месеца. Другата ми мечта е да помагам на бездомни животни. И това се сбъдна – от 2 години и половина имам възможност да го правя, макар да е доста трудно. И третата ми мечта беше да стана актриса. Обичам да играя.
– Имаш ли любими актьори или модели?
– Анджелина Джоли е любимата ми актриса. От моделите харесвам Ирина Шейк, Адриана Лима и много други.
– Обичаш ли да гледаш игрални филми?
– Аз рядко гледам телевизия, но когато го правя, харесвам латиноамерикански сериали. Обичам филми с любовни истории, защото много силно ми въздействат. Много бих искала и аз да изиграя такава роля някой ден.
– Ти вярваш ли, че доброто побеждава не само на големия или малкия екран?
– Вярвам, да.
– Как тръгна твоят път в модата?
– През 2013-та година станах „Мис Плевен“ и реално тогава започнах да се занимавам с мода. От 2 години и половина съм в модна агенция, имам сериозни ангажименти. Снимам се за различни списания. Имах предложение от модна агенция в Япония да участвам 2 месеца в ежедневни кастинги там, на които присъстват представители на световноизвестни марки от модния бранш и избират свои модели. Скоро предстои отново да замина за тази страна. Много красиво място е, хората са много възпитани и добри. За съжаление нямат нищо общо с нас, ние сме много години назад – и като поведение, и като абсолютно всичко.

– Кога заминаваш пак за Япония?
– Имах предложение да отида, още като завърших училище, но вече няколко пъти го отлагам, заради каузата с моите животни. Предполагам, че след празниците мога да замина, ако си подредя нещата тук. Ще пътувам за Токио, в същата модна агенция.
– Какво ти носи тази работа? За много хора това е един фалшив свят на суета, изкуствен блясък и комерс? Ти как успяваш да се опазиш така естествена и добронамерена?

– Няма да скрия, че това занимание ми носи много негативи, но пък всеки не харесва нещо. Аз харесвам работата си, доставя ми удоволствие, обичам да се снимам. А и все пак някой трябва да прави и това. На много хора им изглежда лесна тази професия, но това съвсем не е така. Имала съм снимки и по 8 часа, което е страшно изморително. Трябва винаги да изглеждаш безупречно, защото не знаеш кога ще ти се обадят за снимки – не можеш да си позволиш въобще да излизаш от форма. Освен това си изкарвам пари и така не натоварвам родителите си изцяло да ме издържат.
– А какви са отношенията между моделите в чужбина и тук?
– В Япония се явявахме над 200 души за едно място в кастинг на Calvin Klein. Всички се държаха дружелюбно и естествено, не е имало напрежение. Дори да е имало някакво негативно отношение от страна на някое момиче, то не го е показало, защото така са възпитани. В България дори две момичета да се явяват на кастинг за едно място, направо ще се изядат. Ако има добре възпитани модели, те едва ли не трябва да се слеят с масата, да бъдат като другите, за да оцелеят. Естествено аз не виждам себе си в такава светлина и винаги успявам да се сприятеля с някое момиче.

– Виждаш ли се след време реализирана в чужбина?
– Винаги съм искала да живея зад граница, но сега, с кучетата, които имам, не бих могла. Освен ако не мога да ги взема със себе си (смее се, бел. ред).

– Защо участва в конкурса „Мис България 2017“, на който се класира в Топ 5?
– Смятах, че този конкурс би ми дал голяма публичност и тласък в моето начинание с бездомните животни. Медиите, а и доста хора биха забелязали това, което правя, биха ме подкрепили. Със сигурност не съм искала да впечатля някого с красотата си, защото какво означава да си най-красивата жена в България? За един си красива, за друг – не си , субективно е. Докато ако някой забележи това, на което си се посветила, става доста по-лесно, защото ти отваря нови врати. Малко преди финала на конкурса избираха Топ 10 и на всяка една от нас се падна конкретна тема, която да коментира. За мое щастие ми се падна точно „Благотворителност“ и макар да нямах много време, успях да засегна всичко, което исках. Зарадва ме, че след това хора, впечатлени от изказването ми, дойдоха да ме попитат за повече информация. Така че аз мисля, че спечелих много от този конкурс.

– Разкажи ми за твоята кауза с кучетата?
– Преди 3 години станах доброволец в една местна организация за защита на животните. Инициирах събиране на средства в училище – в ПГ по туризъм „Алеко Константинов“. Много хора ме нападнаха за това, на други не се хареса. Тогава забелязах, че децата от по-заможни семейства не участваха, а тези, които са от обикновени семейства, се включиха. Оказва се, че винаги този, който няма, знае какво е и би предоставил някаква помощ на друг. Успях да събера 102 лева, които предадох на организацията. Започнахме заедно с едно момиче – Кристина Павлова, да ходим ежедневно при кученцата и да вършим каквото трябва. Това много ни сближи. Оказа се, че само ние двете правим реално нещо, а създателите на организацията не се ангажираха с нищо. Трябваше сами да се справяме с осигуряването на храна и на всичко останало. Можехме да разчитаме само на нашите родители и на най-близките си приятели. Мина почти година и след доста разправии с въпросната организация, за това, че те не полагат никакви грижи за животните, решихме да се отделим. Регистрирахме собствено сдружение Animal Help Pleven – през февруари 2018 г ще навършим 2 години.

– Какво правите точно?
– Помагаме на животни. Обаждат ни се за блъснати, простреляни, изхвърлени домашни кучета, болни. Някои хора ни търсят за съдействие да намерим дом за техни животни. Други пък са прибрали от улицата животно и имат нужда някой да им помогне да намерят дом. Реално ние се занимаваме с тежко пострадали животни. Иска ни се да помогнем на всички, но към момента съзнаваме, че няма как. Не може да прибираме здрави животни, макар че се е случвало.
– Имате база някъде, така ли?
– Да, ние сме си я наели. И за трети път трябва да я освобождаваме, тъй като имаме проблеми със съседи, защото им е неприятно, че животните лаят. Заплашват ни – това е манталитетът на българина. Имаме 60 кучета. Дължим доста пари по клиниките и докато не си оправим задълженията, не можем да помагаме, защото не ни приемат, а това също е голям проблем и възпрепятства нашата дейност. Но се надявам, че в някакъв момент ще успеем да се справим с всичко. Постоянно публикуваме информация в социалните мрежи.
– Има ли много хора, които се отзовават на призивите ви?
– Рядко се отзовават хора. Поне откъм храна сме облекчени, защото фирма „Биомет“ осигурява храната за животните. Собственикът на фирмата Ваньо Алексиев помага на всички подобни организации в България.
– По колко време на ден отделяш на животните?
– Обикновено съм там по 2 часа сутрин, и вечер също. Понякога по цял ден сме по клиники с болно или пострадало животно, ако се налага.
– Колко сте активните хора?
– Реално организацията е създадена от 3-ма човека, като документално аз не участвам, защото тогава бях непълнолетна. Но реално останахме само аз и моята приятелка Кристина. Имаме и още двама приятели, които ни помагат с транспорта.
– Мислили ли сте да ангажирате с каузата си някое популярно лице или политик, или човек с бизнес?
– Опитвали сме. Ходили сме по фирми за спонсорство – понякога са се отзовавали. Един човек не може да отдели супер голяма сума, но ако много се ангажират с малко, нещата ще се получат. Особено сега, когато сме намерили нова сграда с по-добри условия, но пак са необходими много средства за ремонт. Освен това идва зима и трябва да действаме бързо. За жалост от Община Плевен никаква помощ не получаваме.
– А вие сте се обръщали към Община Плевен, така ли?
– Да, писала съм на кмета Георг Спартански многократно, но той твърди, че Приютът за бездомни животни още не е готов и това е единственото нещо, което може да направи. Далеч не смятам така, защото аз лично знам за доста общински сгради, които могат да се ползват за това. Дори да не помагат на нас, самото отношение на Общината към животните е ужасно. Повечето кучета, които прибираме от улицата, за да им помагаме, са били с проблем, създаден от ветеринарния лекар на Общината – казва се д-р Йорданов. Дори моето куче вкъщи, което съм осиновила, при кастрация, която се изразява в премахване на яйчниците и матката, му бяха зашити тънкото за дебелото черво умишлено. Това е касапско деяние и не е единственият случай, на който сме попадали. Да спасим това куче ни струваше около 2-3 000 лв. Това са пари, с които можеше да кастрираме допълнително кучета и да сме в помощ на Общината. Толкова пъти сме се срещали с тях, на лекаря сме му предлагали обучение, но той отказва да се квалифицира. Той се учи върху животните как се прави кастрация, а би трябвало да знае, но не му личи. Имаме жаби до кмета, писма, но никой не обръща внимание. Имаме много кучета, пострадали от некомпетентността на д-р Йорданов. На мъжките кучета оставя тестисите непремахнати, после се получават усложнения от това и ни струва много скъпо да ги спасим. Това е престъпление! Нарушава се постоянно Законът за защита на животните! Надявахме се след издадените протоколи от клиники, в които подробно пише какво е състоянието на кучето и че това е всичко друго, но не и кастрация, да ни се обърне внимание, но нищо подобно не се случва. Г-н Спартански в отговора си твърди, че той не е ветеринарен лекар и не отговаря за тези неща. Напротив, дори да не е ветеринарен лекар той трябва да се интересува от фактите и да вземе отношение. Много пъти съм му задавала въпроси на тези теми в социалните мрежи, защото той е много зает човек и никога не ме е допускал до разговор на живо. Бих казала, че поведението му е доста арогантно. Ние обясняваме, че това което правим, е в помощ на Общината и той би трябвало да се поинтересува как да ни помогне, но той не реагира. А в социалните мрежи е изразявал мнение, че има и други методи, с които можем да се справим с бездомните животни, но те са нехуманни. Имахме проблем и с нашия Кастрационен център в Плевен. Бяха прибрали куче, което бяха нарочили за агресивно – в момента то е при нас и не мога да кажа такова нещо. Искаха да го евтаназират. Много са проблемите с тях.
– А за Приюта, който ще се създаде в Плевен, какво мислиш?
– Това ще бъде един концлагер за животни, защото към момента горе в Кастрационния център има 5 клетки и животните са оставени без храна, без вода. Гледката е ужасна. Ходила съм много пъти, питала съм ги защо държат животните без вода, а те ме лъжат, че сега са я изпили, при условие, че в купичките им има 2 пръста прах. Животните са пригладнели, избиват се помежду си, защото са събрани от различни райони и не се познават, а те все пак те имат чувство за териториалност. В Приюта, който ще се създаде, ще бъде същото.
– Липсва ли гражданско общество на Плевен?
– Липсва, да. Ако имаше, гражданите би трябвало да наблюдават всички тези процеси и да изискват правилното решение на проблемите. Повечето хора в Плевен не обичат животни – това са наблюденията ми. А другите, които ги обичат, не искат да се ангажират с нищо. Те само коментират във Фейсбук, но реални действия няма. По повод на животните много хора не ме харесват, обиждали са ме много пъти, но след като мина конкурсът „Мис България 2017“, в който участвах, същите тези хора започнаха да ми се радват, което е супер лицемерно и много ме дразни.
– Теб кой те възпита така откровена, добронамерена и социално ангажирана?
– Моето семейство е много добро и се радвам за това, което са ми дали. Имам брат. Те също много обичат животни. Но аз съм живяла в Гърция до 12-тата си година. Там всички бяха много възпитани, добронамерени, което заедно с възпитанието от моите родители, със сигурност ми е повлияло. Когато се върнах тук, съучениците ми се държаха много лошо с мен. Изолираха ме, подиграваха ми се, лепяха ми дъвка в косата, без да съм направила каквото и да е на никого.
– Разкажи ни още нещо интересно за себе си?
– Вегетарианка съм, защото не може да обичам кученцата и котенцата, а пък да ям прасенцата, например. Приемам всички животни за мои. Храня се здравословно. До скоро ходех на плуване и сега ще започна отново. Ходя на фитнес, на латино танци. Висока съм 1,73 м, 48 кг, 83-60-85 см са мерките ми.
– Как се виждаш след една година?
– Надявам се да имаме хубава сграда за кучетата, да сме изчистили задълженията си, да сме помогнали на още доста животинки, а на тези в момента да сме им намерили подходящи домове, за да се чувстват още по-добре. В модата се надявам да съм станала рекламно лице на доста неща, да имам много нови фотосесии, а и може би да ме приемат в НАТФИЗ. Макар че за актриса мога да уча и по-нататък във времето, докато като модел не мога да работя дълго.
– Желая ти успех във всичко и да се съхраниш все така истинска!