С романтичната история за един подарен керамичен нар на доц. Емилияна Конова, управител на Клиничен институт по репродуктивна медицина „Света Елисавета“, меценат и естет, започна необикновената поетично-музикална среща с арабския поет, писател и преводач Хайри Хамдан в Плевен. Нишката не неслучайността довежда в нова територия отдадения на България и нейното словесно богатство автор, превърнал се в посланик на българските творци в Арабския свят. „Ако ме попитате къде се намирам, ще ви кажа, че нямам никаква представа, но знам, че съм в един свят от безкрайна красота – тази красота сте вие“, призна той на плевенските си почитатели. А по-късно искрено добави, че никога не е бил посрещан толкова топло и красиво.
Израснал в Йордания, на 18-годишна възраст по силата на съдбовната предопределеност Хамдан се озовава в България, за да се влюби завинаги в нея. Тук създава семейство със съпруга българка и 3 дъщери. Тук пише творбите си – предимно на български език. Вдъхновен и впечатлен от българската словесна култура, той превежда 45 поети на 300 арабски страници. Появява се и втора антология от 500 страници на арабски, събрала прекрасна българска проза. Паралелно с това запознава българската публика с арабски автори, които превежда, разказа издателят на Хамдан – писателят Георги Милев. „Щастие и късмет е за България, че този човек го има“, обобщи той.
Щастие и късмет беше и за Плевен да се докосне до творчеството на този прекрасен автор, определян от много критици като новия Халил Джубран. Сред артистичната атмосфера на хризантеми, есенни листа, запалени свещи, книги и нарове, превърнали се в символ на духовно откровение, Хайри Хамдан сподели късчета от своята любов, мъдрост и истина, облечени в дрехата на словото. И с тази уникална смес от източна естетика и българска душевност зареди пространството в залата със сълзи, усмивки, въздишки, споделеност, безвремие, топлота и човещина.
Изживяването и споделената поезия бяха допълнени прекрасно от нежната китара на Николай Михайлов и емоционалните солистични вокални изпълнения на Боряна Бешева, Виолета Боянова, Виолета Велчева, Снежана Димитрова и Дани Меса от Хор „Гена Димитрова“. 
На финала на тази вълнуваща първа, но не и последна среща Хайри Хамдан получи от новите си приятели специални подаръци, между които картина, поетични книги на Весела Димова и други плевенски автори. Оказа се, че арабският автор познава и харесва творчеството на Димова, като вече е превел няколко нейни стиха. Той информира, че е започнал да превежда творби на бургаската поетична общност. „Ще преведа и плевенски автори. Плевен ще остане завинаги в сърцето ми!“, сподели развълнувано Хайри Хамдан. 
А Никола Попов, ръководител на Клуба на дейците на културата в града, го нарече „жив мост между две вековни култури – българската и арабската.“
*
Един живот не е достатъчен
да обикнеш тази прелест,
да целунеш поредните влажни устни.
Един живот не е достатъчен
да прочетеш толкова книги,
да докоснеш редките икони,
да тръгнеш по трънливите пътища
на любовта,
да почакаш поредния кораб
на самотно пристанище.
Един живот не е достатъчен
да поканиш толкова много гости. Чужди и свои.
Да откъснеш греховни минзухари,
да щадиш шафрана и да продължиш
напред.
Ала един живот стига
да покориш Еверест,
да се насладиш на Венера,
да отречеш лъжата на своя живот,
да признаеш себе си.
Поне веднъж.
*
Сърцето ми – синева.
Мечтите ми – синева.
Спомените ми – зелени като бадем.
Готов съм да приема цветните ти въплъщения,
въоръжен единствено с моето сърце,
зелено като бадем.
*
Преброих звездите.
Събрал съм цялата колекция.
Подредих отново слънчевата система,
липсва ми единствено новородената луна.
Липсваш ми ти!
*
Гардении растат в твоята градина.
Не се нуждаят от вода.
Стига им блясъкът ти
Хайри Хамдан, „Един живот не е достатъчен”, изд. „Пергамент”, С., 2016
