Защо 10-то издание на Международния юбилеен фотофестивал Бианале „Фодар“, който се провежда от 20 години в Плевен, не се случва? Това е въпросът, на който създателят му Антоан Божинов, председател на Фондация „Фодар”, не намира задоволителен отговор и го потърси чрез пресконференция. На 25 октомври 2016 година той изпраща писмо до кмета, за да бъде стартирана организацията на Бианалето, чийто бюджет е около 10 хил. лева. Организаторът получава подкрепата на Спартански, но Консултативният съвет по култура при местната власт казва „не“. Това е повод Общинският съвет изобщо да не пожелае да включи обсъждането на въпроса в дневния си ред. За да изложи обективно информацията за това какво представлява и каква стойност има в културния живот на страната Бианале „Фодар“, Божинов изпраща отворено писмо до председателя на Общинския съвет в Плевен Мартин Митев на 5 септември тази година, в което в ретроспективен план проследява изданията на събитието от 1999 г до днес – със стотиците участници от целия свят и хилядите стойностни фотографии, които са представени чрез впечатляващи експозиции в страната и чужбина. Божинов описва многобройни факти в подкрепа на това, че „съществуването на Биенале „Фодар“ недвусмислено поставя град Плевен сред трите фотографски центъра на България редом със София и Пловдив и го обозначава на международната фотографска карта, а отхвърлянето на общинската подкрепа за десетото юбилейно издание прави обратното – заличава града от световната карта на значими фотографски събития“.
Божинов информира още, че журирането на работите за 10-то издание на Бианалето се е състояло още през март тази година, а за изложбата са одобрени около 600 фотографии – определени са и наградите. В момента организаторите дават непрекъснато уклончиви отговори на участниците, които питат кога е откриването и обявяването на резултатите. С отворено организаторът се обръща за подкрепа и към любителите на фотоизкуството от града и региона, към тези, които са изпратили свои колекции и към цялата културна общественост на града.
В заключение Божинов посочва, че той не моли, а информира обществеността за хронологията на събитията. И добавя: „Не можем да чакаме от този, който не излиза от къщи, да знае какво става на улицата. От този, чийто хоризонт е регионален, да мисли на национално ниво, да не говорим за международно. И въпреки, че светът вече е голямо село и информация идва отвсякъде, интернет и социалните мрежи не могат да дадат никому аршина, с който да мери света.“
