В началото на 811 г. византийският император Нифор I тръгва на поход срещу нашите земи и успява да завладее Плиска. Градът е сринат, а дворците – разграбени. Докато императорът празнува, опиянен от победата си, Крум мобилизира всичките си поданици, годни да носят оръжие, в това число и жените, като хвърля в боя и множество аварски военнопленници.
Българите заграждат входовете и изходите на Върбишкия проход с дървени укрепления, за да не може армията на Никифор да се измъкне. В нощта на 26 юли 811 г. Крумовите воини връхлитат византийския лагер. Притиснати в тесния проход, близо до днешния град Върбица, много от ромеите са избити, а останалите избягали. Не се спасил и самият император, който призори е убит в собствената си палатка. Смъртно ранен е и синът на василевса Ставракий, който по-късно умира от раните си в Константинопол. Летописецът Теофан отбелязва: „цялата християнска красота загина!“.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро и с гордост карал славянските князе да пият.“ Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.
