Георги Георгиев е родом от град Луковит. Определя се като българин по душа, българин по рождение, българин по призвание. Занимава се със своята неправителствена организация, която развива културни дейности, които възраждат българския дух, възраждат онези загубени ценности, които днес са заменени с неща, които ни пречат да бъдем успешен народ. Последното мероприятие в духа на българската традиция е собствената му сватба с Ива Янчева от Бургас, която се провежда на 21, 22 и 23 юли в село Арбанаси. Събитието е акцент в Първия национален фолклорен събор „Болярска среща”.
– Г-н Георгиев, кои са инициативите, с които вашата организация се гордее?
– Не бих казал, че се гордея, а правя това, което мога и смятам за правилно. Понякога изпитвам удовлетворение от това, което виждам, че се случва около мен, благодарение на общите ни усилия с мои колеги и съмишленици. Радвам се, когато виждам, че има хора, които възприемат това, което правим, и на свой ред започват да се занимават с подобни неща. За мен е важно, че се мултиплицира, че има развитие.
– Последното мероприятие, което реализирахте?
– Беше миналата година в село Райовци, Великотърновско, където представихме една легенда за Вълкашин войвода. Бяхме поканени от организатора, издигнал паметник на Вълчан войвода. Беше ни видял на Рожен и ни припозна като правилните хора.
– И съвсем естествено стигате до организирането на собствената си традиционна, автентична българска сватба.
– Аз съм българин и за мен е важно да пазим традициите, защото те са нещото, което ни обединява като народ. Трябва да търсим нещата, които ни обединяват, а не тези, които ни разединяват, за да имаме общество, за да имаме градивен елемент, за да имаме нещото, което води след себе си добро бъдеще за всички нас. Хората не трябва да се разделят. И това, което най-вече трябва да ни обедини като българи, са собствената ни история и култура. Трябва да правим така, че да познаваме културата си добре. Децата да възприемат онези ценности, които в момента трудно се срещат, особено в публичното пространство – там са загубени завинаги, поне за момента така изглежда. Но българското семейство е основна градивна единица на обществото ни. То е нещото, което възпитава определен тип поведение – родолюбиво, принципно. Възпитава дух и култура, за да има смисъл.
– Вие сте авторът на сценария за сватбата. Кои са най-потъналите в забрава ритуали от традиционната българска сватба, които вие съживявате в тези три?
– Ритуалите, на които сме наблегнали, са предсватбени и сватбени. Нямаме човешкия ресурс да представим и следстватбените ритуали. Показваме първата среща на младите – нишаните, които те си разменят, както е било някога, защото никога нищо не се е казвало директно. Давали са се определени знаци и с определени знаци се е отговаряло. Хората са живеели уседнал живот – поколения наред на едно място. Те са се познавали, били са общество, за разлика от сега. Били са по-деликатни, по-внимателни в изказа си и в нещата, които са правели. Имали са етика и са внимавали да не се засегнат взаимно. Затова са били тези иносказателни подходи. Били са интелигентни и са знаели кое какво значи. Пресъздаваме и ритуала за провождане на сватовете, с всички онези песни, които се пеят, с наричанията. Всички обреди имат магичен характер и целят да предпазят младото семейство от всякаква злина, която може да им се случи, от всички уроки, които хората биха могли да им причинят. Затова непрекъснато се използват чесън, сребърни парички, червен конец, песен, стрелба – да плаши лошото, ритане на менчето по 2-3 пъти, за да се изрита злото, водата е енергия и отмива всичко. Много са елементите. Когато започнах задълбочено да чета българската етнография, установих, че съм се захванал с много амбициозен проект. Разбрах, че за да си направя сватбата, както трябва, всички хора трябва да са запознати с ритуаликата, защото ние не сме артисти. От тази гледна точка сватбата ми е автентична, защото тук всеки игра себе си – майка ми игра себе си, баща ми – също, и т.н. Единственото нещо, което прави нашата сватба отличаваща се от всички останали, е тази обредност, на която ние наблягаме и искаме за себе си да възродим и дай боже други хора да поемат и да вървят по този път.
– Какви други обреди пресъздавате?
– Малък годеж, голям годеж, сватосването – то през цялото време е иносказателен разговор. Говори се за всичко друго, но не и за моми, ергени, сватби. Говори се за добитък, лов и е много интересно, защото по заобиколни начини се стига до онази информация, която и двете къщи искат да получат. Често се стреля за гонене на злото. Минаване през момента с приготвяне на даровете. Провеждането на малкия годеж е било предварителен договор между двата рода, защото сватбата е била голямо капиталовложение и хората са се разбирали кой какво поема като разходи. Големият годеж е официалният пазарлък между роднините. Вече се пристъпва към сватбата – последните предсватбени ритуали са бръсненето на момъка и сплитането на момата. Правим засевки, замесване на меденика, приготвянето на венците, правенето на знамената – моминото и момковото. Всичко се случва със съответните песни, музика, танц. Те са необработен фолклор – най-вече песните. Взети са от стари сборници. Постарали сме се в рамките на 3 дни да включим много елементи.
– Защо се обърнахте за съдействие към Танцов клуб „Чародейка” от Плевен, които са основните участници в това събитие?
– Те са наши приятели, поканата дойде от нас към тях. Много благодарим на Деси Русева и на всички момичета и момчета, жени и мъже. Много са красиви и пищни в носиите, с които участват в празника ни, много са съвестни и старателни – прекрасни хора, които се радвам, че са ни приятели. Техни членове участваха в наши инициативи и постепенно се сближихме.
