Иван Дашев Радоев е български поет, драматург и журналист, който е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Иван Учи гимназия в Плевен, следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София (1963-1968), в театър „Сълза и смях“ (1970-1972), театър „София“ (1972-1986), Пернишкия театър (1986-1990). Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: „Пролетно разсъмване. Стихотворения“ (1953), „Стихотворения“ (1958), „Баладична поема“ (1960), „Един бял лист“ (1975), „Стихотворения и поеми“ (1978), „Грешни сънища. Стихотворения и поеми“ (1987), „Бяло потъване. Децими. Феникс“ (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас – „Светът е малък“, „Голямото завръщане“, „Червено и кафяво“, „Садал и Орфей“, „Човекоядката“, „Биволът“, „Чудо“, „Сън“, „Кълбовидна мълния“ и др., които и днес се играят по българските театри. Умира на 10 юли през 1994.
Големите поети не умират, казва Сервантес. Иван Радоев е от тях. Неговото име носят Драматично-кукленият театър в Плевен и една улица в София, близо до Нов български университет.
Министерство на културата, Община Плевен и Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев” от 2001 г.
