Най-радикалната политическа реформа в Република Турция след времената на основателя й Кемал Ататюрк дава на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган огромни пълномощия, каквито никой турски лидер не е имал почти цяло столетие, пише „Комерсант“ по повод неделния референдум за конституционни промени в азиатската страна.
Консолидацията на властта протича впрочем при поляризация на обществото – копнеещите за „силна ръка“ постигнаха победа на референдума с минимална преднина. Противниците на президента се страхуват от по-нататъшно затягане на гайките в Турция – допускат, че властта може да въведе смъртно наказание и да се откаже изцяло от курса към евроинтеграция, посочва вестникът.
„Турция пое опасен курс към султанат“, констатира в заглавие „Независимая газета“. Референдумът доведе до позитивна реакция на местните фондови пазари и закрепи местната валута спрямо долара. Но резултатът от вота, който се очаква да разшири президентските пълномощия и юридически да ускори вземането на външно- и вътрешнополитически решения, е трудно да бъде оценен без опасения – експерти допускат, че референдумът ще засили експанзионистичните намерения на Анкара, се казва в коментара.
„Ердоган постигна своето“ и Турция се превръща в президентска република, но той „получава пълна власт над една разцепена страна с растящ потенциал за конфликти и насилие“, предупреждава политологът Фьодор Лукянов в „Росийская газета“.
„Турският икономически бум остана в миналото – до голяма степен тъкмо заради политическото и особено външнополитическото суетене на вожда. Стратегията за повишаване на международното влияние е под въпрос – Анкара се оплете в отношенията и със своите съседи, и с великите сили. По европейското направление виждаме остра взаимна неприязън и неясни заплахи. Също и разцепление в обществото – както по етническите (кюрдите), така и по социалните линии“, обяснява аналитикът.
„С какво авторитаризмът на Ердоган заплашва Русия“, разсъждава онлайн изданието „Нов ден“. Конституционният референдум в Турция няма да повлияе особено на външната политика на Анкара, но крие заплаха от вътрешна криза, включително нов опит за държавен преврат. За Русия е изгодно Турция да се оформи като силна държава, която окончателно да обърне гръб на Евросъюза, обобщава електронният вестник мнения на руски политически експерти, говорили пред журналисти в Москва.
След приемането на конституционните промени ситуацията в Турция може да се развие по три основни сценария, смята наблюдателят Алексей Фененко.
„Първият е да бъде установена силна президентска република. Такава република със сигурност ще се изправи пред въпроса за възстановяване на силната армия. Тогава Русия ще трябва да има работа с една силна, относително самостоятелна Турция. Естествено може да имаме търкания по въпроса за Сирия и Ирак. Основното обаче е друго – такава Турция постепенно ще се дистанцира от ЕС и НАТО, а точно това е потребно на Русия“, заявява анализаторът.
„Вторият вариант предвижда ислямизиране на Турция, засилване на ислямските нагласи. Това може да предизвика много сериозен граждански конфликт в Турция. Въпросът е дали Русия има интерес от това. Според мен няма, тъй като една нестабилна Турция стратегически ще затвори Русия в Черно море и ще създаде проблеми, свързани с проливите“, казва Фененко.
Трети вариант по неговите думи е да избухне въоръжен конфликт в Кюрдистан, което да предизвика „сириизация на Турция“ – ситуация, която „не е много изгодна за Русия“, заключава московският експерт.
