Автомобилният трафик в Плевенско става все по-натоварен – сякаш обратно пропорционално на населението, което намалява с бързи темпове. Инцидентите сa ежедневие, като много от тях са трагични и с фатален край.
А само преди 80 години картината в нашия край е била съвсем различна. Паметта на архивните документи, свързани с транспорта, пази и интересни исторически данни, любезно предоставени на Plevendnes.com от Маринела Йорданова, началник отдел „Държавен архив” – Плевен.
През 1937 г. в Плевенското областно полицейско управление – служба „Административна”, са регистрирани 60 притежателя на леки автомобили и омнибуси, 23 на мотоциклети и 16 на камиони. Притежателите на велосипеди са 511 – внушително по-голям брой от другите регистрирани превозни средства.
В друг документ – писмо от 14.08.1940 г. на Дирекцията на полицията в София, изпратено до Областния полицейски началник в Плевен, се напомня: „При съставяне на акт на лица, които карат моторни коли, без да имат свидетелство за правоуправление, на такива полицейските органи да изпълняват постановленията на т. 96 от заповед № 197 от 1938 г. на Директора на полицията, като същевременно съставят акт и на собственика или шофьора, който е отстъпил моторната си кола да я управлява лице, нямащо право за това.”
Архивен документ от месец септември 1940 г., адресиран до Областното инженерство в Плевен, съобщава, че съгласно Закона за автомобилните съобщения се насрочват изпити за професионални шофьори. За да се допуснат до изпити, кандидатите трябва да представят задължителен набор от документи, определени от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Необходими са свидетелство за завършено практическо механо–техническо училище, документ за завършена военна служба във военната автомобилна част, документ за завършено най-малко петокласно образование, свидетелства за съдимост и свидетелство за честност и благонадеждност. До изпити не се допускат лица, осъждани за кражба, грабеж, измама, злоупотреба с доверие, поправка на документи и знаци и престъпление по служба.
Документите разказват също и за нарушителите на пътното движение. Съставяни са актове на собствениците на автомобили с разрешителни за извършване на частни товарни превози, които чисто по нашенски, без задължителната табела „Ч.П.” (частен превоз), решават да поработят и като обществен превоз. В писмо до областните полицейски началници в страната и Браншовия съюз на шофьорите в България от 22.10.1940 г. са описани и проблеми, създадени от „карачите” на моторни коли, които не обръщат внимание на предупредителните знаци и преминават железопътните прелези, без да намаляват скоростта. Последствията са ясни – десетки катастрофи с човешки жертви.
С годините правилата за движение, пътищата и хората се промениха. Скоростта по пътищата се увеличи, както и безразсъдността и самочувствието зад кормилото…
