На 4 януари всяка година честваме Освобождението на София от османско робство. През 2017 г. се навършват 139 г., откакто днешната българска столица влиза в нова епоха от славната си антична и средновековна история. През 1878 г. в студения зимен ден, когато в София победоносно влиза ген. Гурко, неотлъчно с него е носената от Русия чудотворна икона на Света Богородица – „Радост на всички скърбящи“ През 1878 г. в студения зимен ден, когато в София победоносно влиза ген. Гурко, неотлъчно с него е носената от Русия чудотворна икона на Света Богородица – „Радост на всички скърбящи“. Днес може да я видите на централния вход на софийския храм „Света Неделя“, тогава донесла свобода, днес надежда и упование на вярващите. Възможността за атакуване на София от русите е пряко следствие от превземането на Плевен на 10 декември 1877г. „Пътят към София“ е открит, прехода е в изключително тежки зимни условия и е поверен е на генерал Йосиф Гурко. Боевете за София започват още в края на декември 1877г.След кръвопролитни сражения с армията на Осман Нури паша на 4 януари София се „предава“, пътят на свободата е отрит. Руски офицер пред църквата „Света София“ Следва бързо развитие на войната, Сюлейман паша е разбит в битката при Пловдив, а скоро след това пада и Одрин, с което Руско-турската война (1877-1878), отива към своя логичен край. Това е 10 – та война между Османската и Руската империя, която остава в историята с името Освободителната, т.к в резултат на нея се освобождават част от българите от Османската империя и се полагат основите на Третата българска държава. Интересен факт е спасяването на София от подпалване, което турците са планирали, за да не допуснат тя да стане база на Руската армия. Главна роля изиграва софийският равин Габриел Меркадо Алмоснино, който е член на френската масонска ложа „Велик Ориент“. Той не дава съгласието на ложата и забранява на командващия османските войски Сюлейман паша, който също член на „Велик Ориент“ / но с по- ниска степен в йерархия / да превърне София в пепелища преди изтеглянето на неговата армия. Френският вицеконсул Леандър льо Ге и италианският вицеконсул Виторио Позитано, също се противопоставили на плановете за подпалване. Дипломатите, не напуснали града и останали в заедно със семействата си.
