24 юни тази година съвпада с Новата Луна, която ще се окъпе призори в росата – миг преди първия слънчев лъч да възвести празника на билките. Съчетанието е магично, обновяващо, пречистващо, благовестяващо и освежаващо, твърдят астролози.
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар и съвпада с рождението на Св. Йоан Кръстител по църковен канон. С Деня на лековитите растения са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.
Календарно е свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че в основата му стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приговят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек.
