През 13 март се навършват 104 години от битката при Одрин, решаваща за изхода на Първата балканска война. Одрин, разположен на подстъпите към Истанбул, е важен транспортен възел. Стратегическото значение на Одринската крепост е причина още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. да се изградят нови укрепления. Няколко години по-късно към тях са добавени още отбранителни съоръжения. Особено мащабна е модернизацията на крепостта след Младотурската революция от 1908 година. Неслучайно военните специалисти я смятат за една от най-добре защитените в Югоизточна Европа.
Защитата на Одрин се състои от няколко укрепени линии – разказва в интервю за Радио България д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей. – На предната линия има окопи, заграждения. Главната линия включва двадесет форта, следващата линия, която е в сравнително по-голяма близост до града, също е с фортификационни съоръжения. Фортовете са с дебели стени, в тях е вложено огромно количество бетон. И на практика биха могли да бъдат поразени само от тежка артилерия. Край фортовете са изнесени и над 70 позиции за батареи, изградени са различни погреби за снаряди и за други боеприпаси, на фортовата линия и в близост до нея е опъната непрекъсната телена мрежа. Направени са и различни плотини /хидротехнически съоръжения/, вълчи ями, положени са фугаси. По този начин Одринската крепост е превърната от турската армия в едно наистина първокласно военно укрепление.
Крепостта е изградена с помощта на немски специалисти. А османският военен съветник фелдмаршал фон дер Голц обича да казва, че Одрин може да бъде превзет само от пруската армия, и то след няколкомесечна блокада. Всъщност, подготовката за атака на твърдината започва още преди войната. Командирът на Софийския крепостен батальон подполковник Стефан Славчев изнася няколко беседи пред офицерите от Софийския гарнизон. В тях посочва какви сили са необходими, как може да бъде организиран щурмът.
Изключително голямо значение има и мисията на майор Дянко Неделчев. В годините преди Балканската война българското главно командване правилно преценява, че трябва да получи непосредствена информация за изгражданите укрепления около Одрин и го изпраща като дипломат в града. В рамките на две години този български артилерийски офицер успява да нанесе на карта огромна част от защитните съоръжения. По този начин българските командири разполагат с изключително точна информация, отбелязва д-р Николов.
В обсадата и щурма на Одрин участва Втора българска армия, подпомогната от сръбски части. Още в навечерието на войната ген. Никола Иванов, командващ Втора армия, смята, че крепостта може да бъде превзета с атака. Неговото мнение обаче не е споделяно от ген. Фичев, началник-щаб на Българската армия, който преценява, че в самото начало на военния конфликт не могат да се отделят сили за едновременното атакуване на Лозенградската и на Одринската крепост. Така се стига до няколкомесечната обсада на Одрин.
Ген. Никола Иванов продължава да се обръща към българското главно командване за решение за атака на крепостта – посочва Стоян Николов. – Той провежда изключително планомерна подготовка на поверените му части. А след като през януари 1913 година за командир на източния сектор на Втора българска армия е назначен генерал-майор Георги Вазов, офицер с инженерно образование и специалист по крепостите, тази подготовка е продължена. Създават се различни екипи, които обучават частите за щурмуване на изкуствените препятствия на крепостта. Изградена е изключително добра система за свръзка между отделните подразделения, постига се много добър синхрон между артилерия, пехота и пионерни части. Има непознато до този момент съсредоточаване на артилерия в източния сектор. Така в този сектор българската артилерия няколко пъти превъзхожда противниковата и в дните на решаващия щурм, 11-13 март, тя изключително успешно я побеждава. И по този начин в голяма степен облекчава задачата на настъпващите пехотни части.
При обсадата и атаката на крепостта българската армия демонстрира новости във военното изкуство. Именно над Одрин на 16 октомври 1912 г. е извършен първият в Европа боен полет с цел разузнаване, а според спомените на летците, и първата бомбардировка – на гара Караагач. При обсадата започва радиозаглушаване и прехващане на съобщенията на радиостанциите на Одринския гарнизон и Истанбул. На практика това е предтеча на радиоелектронната борба. А българските артилеристи постигат голяма плътност на обстрела. Освен това, с т.нар. огневи вал – пълзящ напред артилерийски огън, те създават защитна завеса за пехотата, която върви близо до линията на обстрела. Въпреки модерната организация на щурма, победата не би била възможна без изключителния героизъм и жертвоготовност на българските войници. Защото тази победа не е формална капитулация след дълга обсада, мощният гарнизон на крепостта също се сражава твърдо и почти до последна възможност. Неслучайно превземането на Одринската крепост е отразено в световната преса като изключително постижение на българската армия.
Източник: БНР
