Съвсем предсказуемо, в навечерието на Международния празник на учителите, правителството и синдикатите потвърдиха 10-процентното увеличение на заплатите на педагозите. Така „дръзката идея“ на Меглена Кунева от именития събор се осъществи. Разбира се, решението трябва да бъде гласувано в Народното събрание, но предвид факта, че лично премиерът обяви новината, това няма как да не се случи. Цитираният процент ще получат предимно младите специалисти, с което стартовата им заплата ще „скочи“ до 660 лева. Сумата се разминава с нагласите на кандидатите за учители, които според проучване на синдиката „Образование“ биха се влели в системата при стартова заплата 1500 лева. Претенция, която звучи твърде самонадеяно на фона на средното възнаграждение за страната, но погледнато в европейски мащаб дори тази сума ни нарежда в групата на изоставащите. По-рано тази година бе огласено последното проучване на образователната мрежа „Евридика“ за учителските и директорските заплати и надбавки през 2014/2015 година, проведено сред 35 държави в Европа, което затвърждава последната позиция на българските педагози. Отдавна не е изненада по-предната позиция на Румъния, където годишната заплата на началните учители и 5617 евро и 5710 евро в по-горните класове, срещу 4970 евро у нас. Но е твърде смущаващо, че ни подмина дори Македония с годишен доход на педагог от 5654 евро. Далеч напред са преподаващите „в условия на криза“ гръцки учители, на които минималното годишно възнаграждение в горен курс например е 13 хиляди евро, а максималната заплата достига 25 хиляди евро, пише news.bg. С риск на помрачим следпразничното настроение ще споменем само, че в държавите, които са на челни позиции в проучването годишната учителска заплата варира между 30 и 70 хиляди евро. В повечето европейски страни има и диференциран подход при определяне на възнагражденията, които нарастват пропорционално с преминаването в по-горен етап на обучение. У нас заплатите на учителите в прогимназиален и гимназиален етап са изравнени. Независимо от призивите за даване статут на държавни служители на учителите, това не е масова практика в ЕС. Безсрочен статут на държавен служител се предлага като вариант само в Германия, Гърция, Кипър, Малта и Франция. Все по-честа е практиката учителите да бъдат наемани чрез „отрито“ набиране на кадри директно от работодателя. Има и тенденции, според които сме в челните позиции. България е сред страните, в които училищата са задължени да осигурят програми за професионално развитие на учителите си, а завършването на етап в подобна програма да е обвързано с увеличение на възнаграждението. По този показател сме сред отличниците заедно с Испания, Португалия Румъния, Словакия и Словения. Макар все по-често у нас да се чуват предложения за определяне размера на заплатата спрямо резултатите на учениците – повече пари на учител за по-високи резултати, това съвсем не е масова практика сред страните от съюза. И в европейските страни допълнителното възнаграждение е обвързано с допълнителни отговорности – участие в училищното ръководство или извънредни работни часове. Максималната брутна заплата на старшите учители в Европа обаче обикновено е два пъти по-висока от тази на начинаещите. Анализът на споменатата образователна мрежа обаче сочи, че в някои страни на учителите им отнема до 30 години, за да започнат да получават максималната заплата. Не е нужно да уточняваме в кои. Източник: https://www.cross.bg
