Всички сте чували за корупцията. Но нима е възможно да се открадне самото време?
Първите римляни използвали луната като мярка за месеците си. Така годината станала дванайсет месеца, но се оказала само с 355 дни. За да се коригира тази неточност, започнали понякога да добавят допълнителни седмици или месеци. Но заедно с това дошло и изкушението да се вършат злоупотреби. Корумпирани обществени служители започнали да манипулират календара, за да удължат собствения си мандат и да го съкратят на омразните си съперници. По същество те посягали на времето, преследвайки политическите си цели. През 46 г. пр. н. е. римската година изоставала с два месеца. Точно тогава Юлий Цезар взел нещата в свои ръце. Той наложил с указ нов слънчев календар и направил годината 365 дни. Началото на новата година било изместено от 1 март на 1 януари, а на всеки четири години щял да бъде добавян по един ден. Политическите противници на Цезар сеели слухове, че вече не му е достатъчно да владее земята, а и иска да управлява и небето. 
За да регулира календара, Цезар добавил два месеца към 46 г. пр. н. е. – между ноември и декември. Февруари и март пък били разделени от три допълнителни седмици. Така се получила невиждана по продължителността си година – общо 445 дни. В Рим тя завинаги била запомнена като „годината на объркването“, въпреки че Цезар непрекъснато изтъквал, че всъщност точно тя слага край на объркването. Цезар може би никога нямало да въведе новия календар, ако не била прочутата му любовница, изкусителната Клеопатра, чийто образ през деветнайсети век бил изигран от знаменитата актриса Лили Лангтри. Клеопатра представила Цезар на египетския астроном Сосигенес, който му обяснил идеята на ориентирания около слънцето календар. По- късно Сосигенес пристигнал лично в Рим, за да помогне да Цезар да осъществи замисъла си. 
В римския календар дните били разделени на 12 часа светлина и 12 часа ,мрак. Затова един „дневен час‘ през дългия летен ден продължавал всъщност час и 15 минути, а през зимния можел да бъде и 15 минути.
